Забравените

По неговия часовник изтече точно половин час, преди Тиминс отново да излезе на слънце. Изглеждаше леко замаяна и доста по-разстроена от преди. Може би е познавала покойника, помисли си Пулър. Разбира се, ако тялото беше само едно.

Жената каза няколко думи на Бълок, който усърдно си ги записа в бележника.

Пулър я изчака да напусне оградения периметър и я пресрещна.

— Доктор Тиминс?

Тя вдигна глава. Наложи се доста да извие врат, защото беше нисичка, под метър и шейсет.

— Да?

— Аз съм Джон Пулър. Чухме се по телефона.

— Аха, случаят с леля ви. — Не изглеждаше доволна от срещата им на това място. — Мислех да ви се обадя, че ще закъснея, но после ми предадоха новината за това тук и просто забравих.

— Няма проблем — отвърна Пулър. — Ако искате, ще отложим този разговор. Едва ли сте очаквали това, което се случи на плажа.

След тези думи Пулър се възползва от паузата, през която жената ровеше в дамската си чанта за ключовете на волвото, и внимателно я огледа. Отблизо изглеждаше бледа, вглъбена в себе си и малко нервна.

— Наистина не го очаквах — мрачно кимна тя. — Буквално съм съсипана.

— Някой, когото сте познавали?

— Какво ви кара да мислите така? — остро попита тя.

— Изглеждате доста по-разстроена от нормалното състояние на медик, който се е натъкнал на труп. Дори и ако той е престоял във водата повече от нормалното.

— Срещите със смъртта никога не са лесни.

— Но вие сте и съдебен лекар. Виждали сте трупове във всички възможни състояния. Освен това живеете и работите в град на морския бряг и това едва ли е първият удавник, на който се натъквате.

— Не желая да обсъждаме тази тема.

— Разбира се. И аз нямам желание да ви губя времето. Кога ви е удобно да се срещнем, за да поговорим за леля ми?

Тя погледна часовника си.

— С удоволствие бих ви поканил на вечеря — бързо подхвърли Пулър. — Разбира се, ако имате апетит.

Тя извърна поглед към синьото платнище.

— Не, благодаря. Сега не мога да сложа и залък в уста. — Помълча малко и добави: — Но малко джинджифилова бира със сигурност ще се отрази добре на стомаха ми.

— Няма проблем. Кафенето, в което щяхме да се срещнем, е на няколко пресечки оттук. Пеша ли ще отидем или с колите?

— По-добре с колите. В момента краката ми не са много стабилни.

Разделиха се и всеки се насочи към своето превозно средство. С крайчеца на окото си Пулър забеляза, че Бълок и Ландри ги зяпат. Началникът на полицията изглеждаше ядосан, а Ландри — просто любопитна.

Срещнаха се на паркинга пред кафенето, оставиха колите и влязоха. Заведението се оказа претъпкано, но все пак успяха да намерят една свободна маса близо до вратата.

Тиминс наистина си поръча джинджифилова бира, а Пулър — кока-кола. Минаваше седем вечерта, но температурата на въздуха си оставаше около трийсет, а морският бриз беше затихнал.