Върховното кралство [Рицарят]

Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:

Името му бе Лорн Аскариан.ЕДИН МЪЖНякои казват, че с него дойде нещастието.ЕДНО КРАЛСТВОДруги, че е негова заслугата за спасението.ЕДНА СЪДБАВъв вените му течеше черната кръв на обречените герои.Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.

Перейти на страницу:

Сигурност имаше единствено в големите странноприемници по пътя. Напълно независими, те бяха укрепени и защитавани от наемници. В тях можеше да се спи и да се яде, а освен това да се смени коня, да се подкове отново или да се поправи колелото на каруцата. Всичко обаче беше много скъпо. Наемът на одър беше колкото за стая, а купа бульон струваше колкото дивеч. Но стените бяха високи, камъните здрави, а портите яки. Тук човек можеше да си отпочине и да се отпусне спокойно между два дни път, преминали в постоянна тревога. И толкова по-зле за тези, които нямаха средства или предпочитаха да си спестят парите.

Първите две нощи Лорн прекара под открито небе. Всеки път се отдалечаваше от пътя и се стараеше да намери закътано място, откъдето да не може да се види огъня, нито да се чуе коня. Спокойно можеше да си позволи няколко нощи в странноприемница. Предпочиташе обаче самотата и не се уморяваше да съзерцава Голямата мъглявина над себе си. Тази гледка ужасно му беше липсвала в Далрот. Освен това очите му реагираха на най-слабите светлини и той се наслаждаваше на детайли, които другите не различаваха. Всичко — най-малката звездичка, най-малката спирала, най-малкият млечен рояк — се появяваше пред очите му със съвършена отчетливост без тъмните му стъкла, сякаш беше станал по-приспособен, също като някои животни, към нощния, отколкото към дневния живот.

Вечерта на третия ден обаче Лорн се реши да си почине в една странноприемница. Мисълта да хапне сготвена храна и да спи в хубаво легло доста го изкушаваше. Може би дори щеше да остане един-два дни, но само ако можеше да наеме сам една спокойна стая. Конят му също имаше нужда от почивка, а и от нова подкова на предния десен крак — да прекара малко време в конюшнята щеше да му се отрази прекрасно.

Освен това по пътя беше преживял една малка криза в края на следобеда. Беше започнала с болки в ръката и в дланта. После дойдоха треперенето и началото на треската. За щастие, достатъчно беше Лорн да се съсредоточи и няколко пъти да си поеме дълбоко въздух, за да спре кризата. Сега обаче предчувстваше следващата. По всичко личеше, че щеше да е скорошна и тежка. Предпочиташе да го връхлети на място, където някой можеше да му се притече на помощ и да се погрижи за него. Тази идея никак не го радваше. Да се съобразява с тези кризи, означаваше да признае властта, която Тъмнината имаше над него. Но знаеше, че засега трябваше да се съобразява с нея. Да се прави, че няма нищо, си беше чисто самоубийство. Тъмнината беше противник, с когото не можеше да не се съобразява.

* * *

Леко встрани от пътя, странноприемницата беше построена над река, чието течение задвижваше едно колело с перки. Дебелите ѝ стени пазеха не само самата нея, но и конюшня, ковачница, плевник, цял заден двор, зеленчукова градина и няколко плодни дървета, фурна, мелница и параклис, посветен на Дракона-крал.

Веднага щом слезе от коня, Лорн го повери на слугата от конюшнята, после, като се освежи с вода от поилката, дискретно разгледа мястото. Странноприемницата беше оживена, приятна и уютна. И сигурно процъфтяваше, защото се строеше още една сграда, несъмнено предназначена да приюти още стаи. По стените стражите оглеждаха околността, а от време на време хвърляха и по един поглед вътре. Други пазеха портата. Лорн се запита колко ли струваха тези мъже. Времената бяха смутни и всеки, който носеше меч, можеше да стане наемник. Но присъствието на тези мъже разколебаваше бандитите да нападат. В крайна сметка, от тях не се искаше повече…

Лорн поиска стая само за себе си, което не зарадва особено ханджията, защото — като всички ханджии — той не даваше под наем стаи, а места във всяко легло. Всъщност беше му останало само едно голямо легло в една голяма стая — много приятна за почивка, чиито качества той надълго и нашироко похвали. Лорн нае и леглото, и стаята. Той плати веднага и това, прибавено към страховития му вид и към безстрастния поглед на тъмните му очила, окончателно убеди собственика да му даде ключа без повече приказки.

Тази вечер Лорн поиска топла баня и предпочете да вечеря сам в стаята си. Излезе само за да се убеди, че конят му е в добри ръце, след което подпря вратата с един стол, затвори капаците на прозорците и потъна в неспокоен сън. Не знаеше, че веднага го бяха познали и че в момента, когато заспиваше, един мъж препускаше с всички сили в нощта към щедрото възнаграждение, което му беше обещано.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?