Чуждото страдание

Карол смачка листчето и го хвърли в коша за боклук, позволявайки си за миг да помечтае за една вечер, прекарана в добра компания в операта. Всъщност всичко бе по-приятно от мисълта, че ще прекара нощта сама в апартамента. Когато отвори хладилника, за да извади полупразната кутия с котешка храна, вниманието й бе неудържимо привлечено от бутилката „Пино гриджо“. Извади и кутията, и бутилката, нахрани котарака и впери поглед във виното.

По време на битката си за възстановяване Карол бе устояла на лесното успокоение, предлагано от алкохола. Притесняваше я скритото обещание за бърза забрава. Не искаше да се движи като сомнамбул през месеците след изнасилването. Искаше да се справи с преживяното, да анализира ефекта му върху себе си и да се възвърне към състояние, близко до това, в което се намираше преди случилото се. Но днес имаше нужда да изключи. Не можеше да понесе мисълта, че щом затвори очи, ще види пред себе си картините, на които бе станала свидетел в моргата. Нямаше възможност да заспи без някакво упойващо вещество. А без да спи, не би могла да поведе утре успешно лова за убиеца на Санди Фостър. Карол порови в чекмеджето за тирбушон и припряно отвори бутилката. Наля си една чаша, после се облегна на бара и зарови ръка в козината на Нелсън, доволна, че може да усеща ударите на сърчицето му с пръстите си.

До снощи нищо, освен пола не свързваше Карол с убитата Санди. Но това, което се бе случило с проститутката, я бе свързало по някакъв начин с жената, която трябваше да открие убиеца й. И двете бяха жертви и бяха станали жертви, защото бяха жени в един свят, в който се срещаха мъже, убедени, че имат постоянно право на надмощие. Санди с нищо не бе заслужила това, което й се случи, но и Карол не бе заслужила сполетялото я нещастие.

Карол пиеше методично и доливаше чашата си веднага щом я изпиеше наполовина. Разбираше ужаса, който Санди трябва да е изпитвала, когато е осъзнала, че не може да се спаси от убиеца. Помнеше това усещане за абсолютна безпомощност пред хищника. Но в едно отношение, колкото и перверзно да звучеше, Санди бе по-добре от Карол. Не й се налагаше да живее с мисълта за това, което й бяха причинили.