Разбиваща жега

2

На церемонията Руук бе изцяло в свои води. Докато съпругата му ценеше уединението си, той предпочиташе да живее пред всички. Ако трябваше да бъде съвсем честна, всъщност търсеше вниманието им. Заради тази фундаментална разлика животът им заедно беше, меко казано, интересен.

Той очароваше хората, а тя ги наблюдаваше. Динамиката им беше такава. След смъртта на майка си — всъщност не точно, защото тя се завърна от оня свят — Ники беше разбрала, че е лекомислено да сваля гарда. Никога не се знае що за буря се заформя леко встрани от теб.

Разхождаше се край стената, за да вижда цялото помещение, и току дочуваше откъслечни разговори. В един момент попадна на две жени, вторачени в Руук от другия край на залата.

— Хубав и умен — каза едната. — Рядък улов.

— Не е свободен — отвърна другата и приятелката й кимна.

— Женен е…

— За ченге, виждала ли си я?

— Не, но той е разкошен. Сигурна съм, че тя не го заслужава.

Ники зяпна. „Не го заслужава?“ Кои бяха тези двете, че да я съдят?

— Красавица е, Су — каза другата жена. — Перфектни са заедно. Преди няколко дни гледах интервю с него и той я описа като „перфектната комбинация от ум и красота“. Да беше видяла изражението му! Много е влюбен.

— Тя тук ли е?

Първата жена кимна.

— Висока, с идеална кожа. Трябвало е да стане модел.

— И защо е станала ченге?

Двете се спогледаха и вдигнаха рамене едновременно. Ники ги остави да размишляват за връзката й с Руук и за кариерата, която си бе избрала, и поклати глава. За какви неща само си говорят хората!

Тя продължи разходката си, като заобиколи маса шумни журналисти.

— Статията беше в най-добрия случай посредствена — тъкмо казваше един от тях.

— Точно така — съгласи се друг и удари с ръка по масата. Солницата подскочи, а коктейлните чаши потрепериха.

— Просто завиждаш — заяви една жена, облечена с обсипана с пайети черна рокля. — Материалът му за Линдзи Гарднър и подкупите беше много добър.

На Ники й се прииска да се наведе над масата, да удари с длан по нея и да каже: „Имах си хас!“ В онази статия имаше какво ли не — алчност, власт, отдавна изчезнала майка, сблъсък със смъртта. И, както казваше самият Руук, той бе успял да предаде всичко с апломб.

Ники премина нататък и продължи да долавя отделни думи, които не означаваха нищо извън контекст. Накрая, след цели двадесет минути, тя се промъкна зад Руук, прегърна го през кръста и каза:

— Готов ли си да изчезваме, здравеняко?

Вместо да подхване нишката на игривото й предложение, той я сграбчи за китката, откъсна ръката й от себе си и я завъртя така, че да застане до него.

— Да изчезваме? Ти да не си полудяла? Не може да си тръгнем сега, тъкмо започвам! Виждаш ли онези мъже? — попита той, стиснал чашата си в ръка, и й посочи към една групичка.

— Виждам твърде малко жени. Стига, Руук, нима ще ми кажеш, че жените не пишат статии, които заслужават награди?