Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— … и още, че ще използвам цялата си власт и всички средства, за да запазя компанията така мощна както е била при основаването и „Ноубъл хаус ъф Ейжа“ — най-голямата в Азия. Заклевам се пред Бога да сторя всичко необходимо, за да победя, унищожа и пропъдя от Азия компанията, наречена „Брок и синове“ и по-точно моя враг, основателя Тайлър Брок, сина му Морган, техните наследници или който и да е от техния род, с изключение на Тес Брок и нейното поколение — съпругата на сина ми Кълъм… — Дънрос отново спря.
— Когато свършиш, ще можеш да задаваш всякакви въпроси — каза Аластър Струан. — Довърши!
— Чудесно. Заклевам се пред Бога, че моят приемник тай-пан също ще се закълне в това завещание. Помогни ми. Господи!
Тишината бе нарушена само от дъжда, който шибаше стъклата. Дънрос усети потта по гърба си.
Аластър Струан остави Библията и спали очилата си.
— Е, това е. — Рязко протегна ръката си. — Бих искал първи да те поздравя, тай-пан. Можеш да разчиташ изцяло на помощта ми.
— А за мен е чест да бъда втори, тай-пан — каза Филип Чен с лек поклон, също толкова официално.
— Благодаря ви — Дънрос беше страшно напрегнат.
— Мисля, че всички имаме нужда от едно питие — каза Аластър Струан. — Ще налея, с ваше разрешение — добави той, обръщайки се към Дънрос с неуместна официалност. — Филип?
— Да, тай-пан, аз…
— Не. Йан е вече тай-пан. — Аластър Струан наля шампанското и подаде първата чаша на Дънрос.
— Благодаря — рече Дънрос, наслаждавайки се на комплимента, макар и да знаеше, че нищо не се е променило. — За „Ноубъл хаус“ — каза той, вдигайки чашата си.
Тримата отпиха, а след това Аластър Струан извади един плик.
— Това е оставката ми от шестдесетте временни поста като председател, организационен директор и директор, които заема автоматично всеки тай-пан. Назначаването ти на мое място следва също така автоматично. По традиция аз ставам председател на лондонския ни филиал… но ти можеш да ме отстраниш, когато пожелаеш.
— Отстранен си — моментално каза Дънрос.
— Щом казваш — измърмори старецът, но вратът му поруменя.
— Мисля, че ще бъдеш по-полезен за „Струан“ като заместник-директор на Първа централна банка в Единбург.
Струан се ококори:
— Какво?
— Това е една от нашите длъжности, нали?
— Да — отвърна Аластър Струан, — но защо точно там?
— Ще имам нужда от помощ. Догодина „Струан“ става акционерна.
И двамата втренчиха погледи в него.
— Какво?
— Ставаме акцио…
— От сто тридесет и две години сме частна компания! — изрева старецът. — О, Боже мили, стотици пъти съм ти повтарял, че в това е нашата сила, без някакви проклети акционери или аутсайдери, които да си пъхат носа в нашите работи!
Лицето му пламна и той с усилие обузда гнева си.
— Никога ли не чуваш това, което ти говорят?
— Винаги. Много внимателно — спокойно отвърна Дънрос. — Единственият начин да оцелеем, е да станем акционерна компания… това е единственият начин да набавим капитала, който ни е необходим.
— Говори ти, Филип… налей малко акъл в главата му.
Компрадорът каза нервно:
— Как ще се отрази това на „Хаус ъф Чен?“
— От тази нощ се слага край на нашата официална система на компрадорство. — Той забеляза, че лицето на Филип Чен побледня, но продължи: — Имам нещо предвид за теб… написал съм го. Това не променя нищо и в същото време променя всичко. Официално ти оставаш компрадор, но неофициално ще действаме другояче. Главната промяна се състои в това, че вместо да печелиш около милион годишно, за десет години твоят дял ще ти донесе двадесет, а за петнадесет години — около тридесет.
— Това е невъзможно! — избухна Аластър Струан.
— Стойността на нашата мрежа днес е около двадесет милиона щатски долара. След десет години ще бъде двеста милиона, а след петнадесет, ако е рекъл Господ, ще бъде четиристотин милиона… а годишният ни оборот ще приближава един милиард.
— Ти си полудял — каза Струан.
— Не. „Ноубъл хаус“ ще стане международна компания… времето на хонконгската търговска компания е безвъзвратно отминало.
— Не забравяй клетвата си пред Бога! Нашето място е в Хонконг!