Колапс

— Само че какво? — подкани Гинеос.

— Отдалечава се от нас. И се свива.

Гинеос и Инвър се спогледаха. Доколкото им беше известно, входните и изходните плитчини на Потока бяха статични — и като положение, и като размери. Тъкмо това даваше възможност на всекидневния търговски трафик да се възползва от тях. Подвижна и смаляваща се плитчина беше нещо съвсем непознато за тях.

„Умувай по-късно” — заповяда си Гинеос.

— Каква е скоростта й спрямо нас и колко бързо се свива? — попита тя.

— Отдалечава се с десет хиляди километра в час и изглежда, че се свива с около десетина метра в секунда — отговори Бернъс след минута. — Не мога да установя дали тези величини са постоянни. Засега виждам само това.

— Прехвърли ми данните за плитчината — поиска Инвър.

— Ще кажеш ли на прислугата си да почака отвън? — обади се Гинеос и махна с ръка към въоръжените членове на екипажа. — Доста трудно се съсредоточавам, когато някой се цели с лъчемет в главата ми.

Инвър се озърна към хората си и кимна. Те се провряха през дупката в стената.

— Стойте наблизо — нареди им Инвър, докато излизаха.

— Значи можеш да прокараш курс към нея? — попита го Гинеос. — Преди да се е затворила?

— Дай ми още минута. — На мостика цареше тишина, докато той работеше. — Да. Ако Хайбърн ни осигури мощността на двигателите в следващите две минути, ще стигнем до нея навреме.

Гинеос кимна и включи връзката с инженерния сектор.

— Хайбърн, къде са работещите ми двигатели?

— Още трийсет секунди, госпожо капитан.

— Как сме с тласкащите полета? Ще се движим бързо.

— Госпожо, зависи колко ще претоварите двигателите. Ако изстискате всичко от тях, за да задвижват кораба, налага се да вземат тази енергия отнякъде. Първо ще я отнемат от всичко останало, но накрая ще стигнат и до полетата.

— Аз предпочитам бързата смърт пред бавната, а ти, Хайбърн?

— Ъъ…

— Двигателите са в готовност — докладва Инвър.

— Виждам. — Гинеос докосна своя екран. — Прехвърлих ти навигацията. Измъкни ни оттук, Оли.

— Имаме проблем — каза Бернъс.

— Как да нямаме — откликна Гинеос. — Този какъв е?

— Плитчината се ускорява и се свива по-бързо.

— Изчислявам — промърмори Инвър.

— Все още ли можем да успеем? — попита Гинеос.

— Вероятно. Поне част от кораба ще се промъкне.

— А това какво означава?

— Означава, че в зависимост от размерите на плитчината може и да загубим тук част от кораба. Имаме носеща ос и пръстен. Носещата ос е просто една дълга игла. Но диаметърът на пръстена е цял километър. Оста може и да се промъкне. Пръстенът може и да не влезе.

— Това ще разруши кораба — изтъкна Дън.

Гинеос врътна глава.

— Ние няма да се блъснем в плътна преграда. Всичко, което не се побере в плитчината, остава тук, това е. Краищата й ще го отрежат като бръснач. Затваряме люковете към спиците на пръстена и оцеляваме. — Тя пак се взря в Инвър. — Е, ако успеем да образуваме мехура.