Платинената карта

Рибата и двете високи чаши с бяло вино бяха донесени не от келнера, а от самия главен готвач, ниско слабовато човече с перчемче черна коса и угодническа усмивка върху тънките устни. Той подреди чиниите и чашите върху масата и услужливо се усмихна.

— Това е подарък от заведението, мистър Плат.

Никита преведе казаното от главния готвач.

— Подарък? — повдигна вежди милиардерът. (Рядко някой правеше подаръци на мистър Плат, затова той се отнасяше към подобни прояви на гостоприемство с голямо подозрение.) — Поради какви заслуги? Аз да не съм кинозвезда?

— Вие сте наш редовен клиент — без изобщо да се смути, отвърна главният готвач. — При това един от най-добрите. Това просто е знак на уважение. Моля ви, не ми отказвайте!

Мистър Плат щеше да се възпротиви, но рибата така примамливо благоухаеше, а усмивката на главния готвач бе дотолкова предразполагаща, че той само въздъхна и разтвори ръце.

— Добър апетит! — пожела главният готвач, обърна се и се отдалечи.

Милиардерът внимателно огледа рибата, сякаш искаше да открие нещо нередно. Обаче тя изглеждаше прекрасно.

— Мислите, че са ни пробутали залежала стока? — усмихна се Никита.

В отговор мистър Плат измърмори нещо неразбираемо.

— Както виждате, мистър Плат — със същата подигравателна усмивка продължи Никита, забелязвайки как бузите на милиардера поруменяха, — вие не сте единственият, който умее да прави подаръци.

Милиардерът въздъхна.

— Нда… вярно. И все пак… По дяволите, едва сега разбирам вашето смущение, Ник. Оказва се, че ако искаш да объркаш някого, трябва да му направиш някакво добро.

Преводачът кимна утвърдително.

— Абсолютно вярно наблюдение.

— Какво пък — мистър Плат отново заговори уверено и делово. — Да започваме. Нека проверим дали не ни е пробутал някаква гадория. Как беше на руски? Гювеч? Аванта?

— Точно така. Руснаците твърдят, че когато те черпят, даже оцетът е сладък.

Мистър Плат се разсмя. След това преводачът и милиардерът разгънаха върху коленете си салфетките и хванаха ножовете и вилиците.

— Ммм… — поклащаше глава Плат, похапвайки от рибата, премрежил очи от удоволствие. — Божествено! Направо божествено! Харесва ли ви рибата, Ник?

— Много е вкусна — увери го Никита. — Наистина! Никога не съм ял нещо по-вкусно!

— Нали ви казвах! — Лицето на Плат сияеше, в очите му проблясваха лукави пламъчета. — И не забравяйте виното, Ник. Бялото вино подчертава вкуса на рибата.

Никита изобщо не го пренебрегваше. Той лакомо ядеше риба, без и за секунда да забравя, че във вътрешния джоб на сакото му лежи чек за двадесет хиляди долара. Нямаше търпение работният му ден да свърши по-бързо (в шест часа мистър Плат трябваше да се отправи към деловата си среща и Никита щеше да бъде сменен от друг преводач), след което да се отбие в банката и да осребри въжделената сума. Никита си представи как ще се зарадва жена му и устните му произволно се разтвориха в широка, глуповата усмивка.