Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » В земята пламък се крие
В земята пламък се крие - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

В земята пламък се крие

Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:

Ранени и изнурени, понесли мъчителни загуби, членовете на Компанията се озовават зад стените на величествения град Инструър. Трябва да предупредят Съвета на Фалта за надвисналата заплаха на Рушителя, но дори не подозират колко дълбоко предателство ги очаква. Брудуонските пипала са обхванали Фалта далеч по-здраво, отколкото приключенците са подозирали. Ще открият, че Инструър е разяждан от вътрешни дрязги, а от Часовоите няма и следа. Появата на смущаващ странник разпалва необратимо политическите и религиозни дрязги. Само едно нещо е в състояние да обедини земя, раздирана от подобно недоверие. Но може ли да бъде открито? Или Джугом Арк е просто легенда?
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 221
Перейти на страницу:

Фарр се обърна към него:

— Приятелю, ти знаеш повече от мен, ала може би и двамата не знаем много. Боят свърши, сега започва дипломацията. Трябва да седна сред задните редици и да мълча. Само ако Уайра беше още жив! Словоохотливостта му щеше да служи на Компанията добре.

Самотният Сторрсен въздъхна.

— Ако дипломацията не помогне, остава ми само да се надявам да загина в битката срещу брудуонците с такова достойнство, както умря и брат ми.

Кърр не отговори. Наместо това започна да си мърмори, достатъчно високо, та Лийт можа да дочуе.

— Защо сега? Защо не когато бях млад и можех да въртя меч? Защо сега, когато съм стар и слаб?

С тежка въздишка старият фермер се обърна и отново влезе в града, съдържащ всичките им надежди; останалите го последваха.

Същата вечер Компанията се запозна с Фоилзи. Научавайки за случилото се пред портата, тя настоя да останат у дома й, предлагайки им почистените стаи над мазето.

— Никакви пари! — надви протестите им тя. — Не можете да спите по улиците. Това е най-малкото, което мога да сторя, след като никой друг в града не си е мръднал пръста. А и има забрана за излизане след мрак, така че няма как да търсите друго място.

— Забрана? — попита старият земеделец. — Какво става?

— Старата песен на Ескейн — рече Фоилзи, сякаш това отговаряше на въпроса. Изглежда не забеляза — или избра да не забелязва — въпросителните погледи, които отговорът й породи. Ако не бяха толкова изтощени, пътниците от Компанията щяха да настоят за повече подробности, но седмиците бродене, дните напрегнато бягство и внезапната мъка им бяха дошли в повече, така че подириха леглата рано.

И останаха в тях чак до обед. След храната се събраха в мазето, за да обсъдят положението. Тогава Лийт представи както трябва Фемандерак на групата, разказвайки подробно ролята на стройния мъж в бягството им от Адунлок — история, докарала на философа множество похвали от Манум и Индретт.

— Видях ви! — каза Търговецът с оживено лице. — Стояхте на южната страна на Клоувънчайн, помислих ви за врага. Дължа ти благодарности! Свиренето ти в пещерите под Адунлок спаси живота ми.

Той посочи към арфата, окачена на раменете на Фемандерак, сетне обясни как неземният звук разсеял уайдузкия боец.

— Много бих искал да те чуя отново.

Фемандерак се усмихна, абсурдно дългото му лице се осени със странен блясък.

— Ела с мен на пазара днес — рече той. — Там свиря за хората — събират се да слушат и получавам малко пари.

— Достатъчно да си позволим по-добра квартира? — запита Стела. Леглото й бе неудобно, на буци и пълно с дървеници.

— Със сигурност бихме могли да намерим нещо по-добро — потвърди Фемандерак. — Ала е малко вероятно да попаднем на друга хазяйка като Фоилзи.

— Във всеки случай — намеси се Перду, — парите може да ни потрябват за нещо по-важно от квартира — и погледна прямо към високия философ. — При положение, разбира се, че си с нас… и че се съгласиш да използваш парите си за каузата на Компанията.

— Може би трябва да поговорим за Компанията и приключението ви. — Фемандерак се надигна от ниското канапе и започна да крачи из стаята. — Имам много въпроси към всички ви.

Кърр на свой ред се изправи:

— А можем ли да ти поверим отговорите?

— Да ми ги поверите? Какво бих могъл да сторя с тях, че да навредя на каузата ви?

— Да ги продадеш на инструърци, например — гласът на фермера внезапно освирепя. — Убеден съм, че градската стража с радост ще узнае нещо повече за нас. Не обичам предателите.

С пламнали очи, Фемандерак отиде до стареца.

— Това е само съвет. Този тип приказки не ще ви отведат никъде в града. Миналата година престоях тук три месеца, опитвайки се да получа разрешение за архивите в Залата на знанието. Бюрокрацията е много трудна за заобикаляне и изключително тромава. С Желязната врата ще имате само един шанс. Подобни приказки ще направят от приятелите ви врагове и ще направят делото ви безплодно.

Лийт откъсна увиснал конец от ръкава си:

— Разказах всичко на Фемандерак. Той е наш приятел! Кроптър каза, че ще открием приятели на неочаквани места. Малко са по-необичайните места от една уайдузка крепост — гласът му умоляваше да проявят разбиране.

— Кроптър също така предупреди, че ще срещнем хора, които изглеждат дружелюбни, но ще попречат на каузата ни — долетя гневният фермерски отговор. — Глупаво е било да говориш за мисията ни! На малцина можем да се доверим!

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 221
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)