В земята пламък се крие

Преследването наистина се оказа бързо, но повторното залавяне се забави. Четиримата Повелители на страха се отдалечиха далеч от обсега на Деорк, а пътуването, което бе определено за няколкоседмично, вече отнемаше повече от година. Много неизвестни висяха около изчезването им. Дали ги е сполетяла някаква смъртоносна несполука? Дали Неумиращият не ги е предал? Дали не играеха собствена игра? Тези тревоги помрачаваха в съзнанието на Деорк евентуалната полезност на информацията, която Махди Дащ можеха да му предоставят.

Бе открил намеци — неуловими нишки, извлечени след подробно проучване на думите на господаря — че Повелителят на Брудуо търси нещо. Нещо или някой. Би ли могло да бъде въпросната „десница“? Мотивите на повелителя му за тази рискована и скъпа инвазия със сигурност се простираха отвъд огромните богатства, които той контролираше. Отмъщението бе най-очевидно, неспоменато открито, но неизменно присъстващо във всяко брудуонско действие и отношение към Фалта. Каквито и малки действия Каннуор — да, Деорк знаеше името, макар господарят да го смяташе за забравено — каквито и действия можеше да предприеме срещу земята на Първородните — любимците на Най-възвишения, предприемаше ги с наслада. Неумиращият се гордееше с рационалността на плановете си, но рядко действаше така, когато стане въпрос за фалтанци. Може би единствената му слабост, която можеше да бъде експлоатирана. И ако господарят целеше нещо повече от съкрушаването на заклетите си врагове, то тогава силата щеше да принадлежи на онзи, който откриеше какво е то.