Перфектно отмъщение [bg]

— Ние тъкмо за това си говорехме — каза ми Дан. — Боб смята, че той трябва да бъде нашият депутат.

Лицето на Рангъл се изпъстри с петна. Скръсти ръце на гърдите си и се размърда на стола си.

— Опитът ще е от жизненоважно значение — рече той. — А политиката е моят свят. Светът и на баща ми.

— Точно това е идеалното за Реймънд — каза Дан и вдигна ръце във въздуха като петгодишен хлапак — с длани напред и с разперени пръсти, само да го плеснеш.

— Избирателите невинаги предпочитат „вътрешни“ хора. По-скоро предпочитат обикновения човек. Като Джими Стюарт… И губернаторът е съгласен.

— Губернаторът ли?

— Говорих с него — рече Дан. — Нали знаете колко пари съм му дал. Той иска да обяви новината утре вечер.

Рангъл зяпна и ченето му увисна, а главата му се наклони под странен ъгъл.

— Комитетът ще трябва да гласува, разбира се — каза Дан. — Ето защо исках да се срещна с теб. Ще трябва да свикаш извънредно заседание на комитета.

— Губернаторът ли? — попита Рангъл и погледът му се отклони към снопа светлина, който нахлуваше към старото съдийско писалище от високия прозорец с арка.

— А и, разбира се, Реймънд е индианец и…

— Работата не е там, че е от туземното население — рече Дан. — В това няма нищо лошо, но не това е причината.

Рангъл си възвърна присъствието на духа, стана и измина цялата дължина на конферентната маса. Дишаше учестено, но протегна ръка. Аз я поех.

— Поздравления, Реймънд — рече и обви ръката ми с онези негови дълги пръсти.

— Благодаря ти.

Кожените врати се затвориха подире му. Дан взе една писалка „Монблан“ от писалището си и започна да я отваря и затваря. Поклати глава.

— Какво ще правиш? — попита. — Неговият старец е истински задник.

— Дан — рекох, — ние обичаме да правим услуги на хората, които ни помагат, нали?

— Земното кълбо е кръгло — отвърна той. — И двамата го знаем.

— Дан, познаваш ме — казах. — Дали го желая? Разбира се. Ще бъде невероятно. Част от мен ми казва, че не го заслужавам, но ако го направя, бих искал да съм внимателен.

— Внимателен ли? Разбира се.

— Искам да кажа, че не бих могъл да вземам решения, основавайки се само на направени ми услуги. Трябва да представлявам региона. Да правя онова, което смятам за най-добро.

— Е, всеки проблем си има две страни — рече той.

— Точно така — отвърнах. — И не искам да избера погрешната страна, само защото някой ми е направил услуга.

— Не можеш да забравяш приятелите си — каза Дан. Сега се усмихваше широко, но гневно.

— Нямах това предвид. Просто искам да бъда себе си.

Усмивката си остана, само смръщването си бе отишло.

— Ще се справиш — рече. — И двамата ще се справим. Иди и се виж с онова момиче и му купи нова рокля или нещо подобно за утре вечер, става ли? Аз имам конферентен разговор с офиса ни в Чикаго и, ако нямаш нищо против, аз ще им съобщя за сделката с Ирокезката банка. Траут непрекъснато ме нападаше, че съм изпратил хлапак да я сключи. Така те нарича. Но аз му казах: колкото е по-напечено, толкова по-хладнокръвен ставаш ти.