Тетрарх [bg]

— Ето я!

Победоносният крясък на Ниш отекна по тунела. Тиан все още бе прегърнала Хани. Преди да е успяла да реагира, механикът вече се бе нахвърлил отгоре й.

Трупът на момичето рухна край ямата. Крил-Ниш болезнено изви ръката на Тиан зад гърба й, спечелвайки си неволен вик. И силен ритник по пищяла, който обаче не бе достатъчен, за да го накара да я пусне. Докато се дърпаше яростно в опита си да се освободи, единият крак на занаятчията се озова опасно близо до ръба. За момент я прободе инстинктивният страх от падането. Но тя отхвърли усещането. Смъртта бе всичко, което й оставаше.

И тя поднови усилията си да се отскубне, този път насочени в друга посока.

Неподготвеният Ниш тежко се приземи на колене и извика. Тиан се бореше мълчаливо, стиснала зъби. Механикът беше дребен, съвсем малко по-висок от нея. Нямаше да е в състояние да я удържа дълго.

Китката й започна да се изплъзва.

— Пусни ме, Ниш — каза тя, налагайки си да говори спокойно. — Искам да умра.

Пръстите му се вкопчиха с жестока сила.

— О, не се съмнявам. — По веждите му блестяха капчици пот, започнала да замръзва. — Ти предаде приятелите си, семейството си, фабриката си. Света си. Няма да ти позволя да умреш.

— Пусни ме — умоляваше Тиан.

— Ще те отведа обратно, за да бъдеш съдена.

— За да си получиш отмъщението — просъска тя. — Това те интересува, а не някаква си справедливост.

В отговор Крил-Ниш напрегна цялата си сила.

Тиан се вледени от ужас. Вече можеше да си представи кошмарното пътуване към завода, по време на което Ниш с изключително удовлетворение оползотворява всеки възможен миг, за да я измъчва. При пристигането щеше да я очаква публичен позор в родния Тикси и пред стотиците бивши колеги от фабриката. И накрая — екзекуцията: изпълнена пред колкото се може повече зрители, според метода, отреден за изменилите занаятчии. И най-дребните подробности от дългата и мъчителна процедура щяха да влязат в Историите, а някой разказвач щеше да състави подробно повествование, което да служи като предупреждение за съдбата на изменниците. Съветът на скрутаторите желаеше всички да познават правосъдието му — и да се боят от него.

Всички тези мисли прехвърчаха из съзнанието й в рамките на частица от мига. Младата жена започна да се изтласква по посока на ямата. Озовал се неочаквано близо до празнотата, Ниш изглеждаше втрещен. Едно от коленете му започна да се превива над нищото. Но той пак не пускаше Тиан. Тази му решителност я изненадваше — не беше типично за него да демонстрира подобна отчаяна храброст.

— Юлия — изхриптя механикът, — помогни ми!

Дребната жена подскачаше около него с движенията на пеперуда. Безцветната й коса се стелеше зад нея. Тя улови ръката на Ниш, нададе пронизителен писък и отскочи назад.