Тетрарх [bg]

Занаятчията премести тялото на Хани върху рамото си и се напрегна още по-силно. Преградата се раздели под натиска на главата й. Сега Тиан можа да види, че тази вътрешност по нищо не се отличава от съвкупността, в която тя се намираше в момента — с изключение на големината си. Челото й се допря до повърхността на следващия куб, а тя бе вледеняваща. Съдържащите се една в друга форми я ужасяваха.

Тъй като обратният път бе отнет, жената разкъса повърхността, до която се допираше главата й. Първото вдишване прогори дробовете й с леднината си. Второто донесе със себе си усещането за образуващ се в ноздрите й скреж. Опитът за отдръпване се оказа неуспешен. В паниката си Тиан изрита намиращия се пред нея куб. Повърхността му бе далеч по-солидна — по-скоро гъвкаво стъкло, отколкото повърхност на мехур — и сандалът й отскочи.

Занаятчията отново намести тялото на Хани и свали хедрона от врата си. Цветните вихри и плетеници на енергийното поле веднага се разгърнаха около нея. Тиан вложи енергия в кристала и протегна ръка. Под досега на пръстите й стената на следващия куб започна да изтънява. Жената направи по-рязко движение, прокарвайки хедрона по протежение на насрещната повърхност. С тих звън и лек хладен полъх мехурът се разпадна на невидими късчета. Съдържащите се в него кубове на свой ред започнаха да се разтрошават. Пътят пред Тиан бе открит. Ала преградата зад нея също бе изчезнала.

Проходът я отведе в грубо изсечена конусовидна пещера, стесняваща се към върха. Това помещение рязко се отличаваше от досегашната част на Тиртракс: нямаше и следа от усърдната обработка и украса, камъкът изглеждаше умишлено незавършен.

От горната част на една от стените изникваше острият ъгъл на светлина, към която очите на Тиан привикнаха след няколко мига. Сиянието идваше от отвор в скалния склон, положен под остър ъгъл. То имаше синкав оттенък на пречупена под лед светлина. Около долния ръб на отвора се бяха образували ледени висулки — дневното сияние бе остъргало част от мразовитостта им.

Пристъпвайки напред, занаятчията попадна сред синкаво сияние, наподобяващо мъгла от светещи частици, но със значително по-осезаемо съпротивление. Тази светлина заобикаляше очертанията на въображаем кръг, положен върху пода, и ставаше все по-тъмна към центъра си — там цветът й бе индигов, почти черен. Пристъпването сред частиците блясък за малко не я отведе в отвора на зееща шахта, следваща ъгъла на високия отвор.