Боговете на войната [bg]

Мъжете около него го гледаха озадачено. Юлий се разсмя и поклати глава.

— Ще поискат да ми повярват, приятели. Ще се поколебаят и ще се замислят дали не съм носителят на старата свобода.

— А това ще бъде ли вярно? — тихо попита Адан.

Юлий рязко го погледна.

— Ако го направя. Първото ми действие ще е в Корфиний. Ако се предадат, ще пощадя всички, дори и само за да се разчуе.

Настроението му беше заразно и Адан се усмихна, докато пишеше в мекия восък. Пренебрегна вътрешния глас, който му се подиграваше колко лесно е попаднал под обаянието на този мъж.

— Няма да се предадат — намеси се Домиций. — Помпей ще заповяда да ги убият като предатели. Видя какво направи с Десети затова, че се върна.

Юлий се намръщи.

— Може, но ако го направи, ще ми помогне. Ти кого би последвал? Мъж, който застава зад законността, който се кандидатира за консул и освобождава добрите римляни, или онзи, който ги избива? Кой е по-добър водач за Рим?

Домиций бавно кимна и Юлий се усмихна.

— Виждаш ли? Ако съм милостив, ще им е трудно да ме прокълнат. Това ще ги обърка. Помпей няма да знае как да отговори.

Юлий се обърна към Брут, лицето му бе озарено от някогашната енергия.

— Но първо трябва да заловим пътната стража и да го направим, без да проливаме кръв. Трябва да са толкова уплашени, че да не успеят да се бият. Кой ги води?

Брут се намръщи, все още объркан от обрата в настроението на Цезар. Походът на юг беше помрачен от съмнения и тъга, но в момента Юлий беше същият като в Галия. И това беше плашещо.

— Съгледвачите не са видели знамена на легион — отвърна той. — Така че водачът им може да е всякакъв.

— Нека се надяваме, че поне е амбициозен — отвърна Юлий. — Ще е по-лесно, ако примамим стражата извън града. Ще опитам да ги измъкна с Десети. Ако можем да ги приклещим в полето, ще са наши.

Всички, които бяха наблизо и можеха да го чуят, започнаха да стават и да събират нещата си за поход. Обзе ги отдавна познатото напрежение — готвеха се да се върнат към опасността и трудностите.

— Брут, ще поведа Десети към града. Ти поемаш цялостното командване на останалите. Ще ги повъртим тези момчета, докато не им се завие свят, и после ще ги ударим. Изпрати съгледвачите си и този път да се оставят да ги видят.

— Нека аз съм примамката — предложи Брут.

Юлий премигна, после тръсна глава.

— Не и този път. Извънредните ще са връзката между нас. Ще имам нужда да се върнеш достатъчно бързо, ако ни нападнат.

— А какво ще стане, ако не излязат? — попита Домиций, забелязал напрегнатото изражение на Брут.

Юлий сви рамене.