Сърца за изгаряне [bg]

Подадох ѝ книгата. Очаквах да ме накара да я оставя на скамейката и да я приплъзна към нея, но тя не го стори. Грабна я от ръцете ми и я сложи обратно в скута си.

— Когато момиче ти каже името си, учтивостта подсказва да ѝ върнеш жеста.

— Да ѝ върна жеста?

Тя въздъхна.

— Да отвърнеш с любезност, да направиш същото.

— О, казвам се Джак. Джак Тач.

— Обикновено име за обикновено момче. Как се казваш наистина? Никой в действителност не се казва просто „Джак“ — това е кратката форма на „Джон“. Никога не съм разбирала подобни съкращения — не е като „Майк“ и „Майкъл“, повече прилича на „Бил“ и „Уилям“, което е даже още по-странно.

— Цялото ми име е Джон Едуард Тач — отвърнах. — Но всички ме наричат Джак.

— Не се и съмнявам! А какъв ти се пада Едуард? Сигурно е някой от семейството.

— Баща ми се казваше Едуард. Всички го наричаха „Еди“. На колко си години? Говориш странно.

Погледът ѝ се стрелна към жената, след което отновосе върна към корицата на книгата. Започна да си играе със страниците.

— На осем съм.

— Не говориш така, сякаш си на осем. И аз съм на осем.

— Ами и ти не звучиш като осемгодишен.

— Стела? — обади се жената. Прозвуча почти като мъмрене. — Трябва да вървим.

Стела въздъхна отново и притвори очи. Изрече нещо с мек глас, прекалено тихо, за да го чуя, но очевидно жената разбра думите ѝ, нищо че бе по-далеч от мен. Поклати глава. Стела се намръщи и скочи от пейката, като приглади с една ръка полата си. Тръгна през тревата към джипа.

— Чао — изрекох аз, вдигайки ръка. Тя спря и се извърна към мен.

— Удоволствие бе да се запозная с теб, Джон Едуард — Джак Тач.

И отново закрачи към очакващото я возило. Жената я последва. Когато придружителката ѝ се обърна, вятърът отметна полите на палтото ѝ и видях нещо под него — картина, която и до ден-днешен помня кристално ясно: цевта на пушка, опряна до крака ѝ.

Проследих с поглед Стела, докато се изкачваше по хълма. Жената затвори вратата на джипа зад нея. Момичето изчезна зад затъмнените стъкла, които постепенно ставаха все по-миниатюрни, докато колата се отдалечаваше.