Зовът на костите [bg]

Кларис беше възмутена от дън душа. „Детето трябва да си има стая, с всичко необходимо подръка. А и двете ще спите по-добре, повярвай ми. Ако е до теб, цяла нощ ще скачаш при всяка въздишка, при всяко помръдване. Малката трябва да си има своето пространство, а вие - вашето. Освен това според мен не е здравословно за детето да дели спалнята с двама възрастни, пък и свикне ли веднъж, после върви я премествай.“

Амая също бе чела книгите на цял куп знаменитости, наумили си да възпитат едно ново поколение от деца, растящи в страдания, деца, които не бива да бъдат вдигани прекалено често на ръце, трябва да спят сами още от раждането и не бива да бъдат успокоявани, когато отчаяно плачат, понеже трябвало да се научат на самостоятелност и да превъзмогват сами своите поражения и страхове. На Амая стомахът й се обръщаше от подобни дивотии. Мислеше си, че ако на някой от тия видни педиатри му се бе наложило като на нея да „превъзмогва“ страха си още от най-крехка възраст, може би щеше да гледа малко по-различно на света. Ако дъщеря й искаше да спи при тях до тригодишна възраст, какво по-прекрасно от това: тя искаше да я успокоява, да я слуша, да обръща внимание и да облекчава малките й страхове, които - както отлично знаеше от личен опит - можеха да бъдат доста големи у едно невръстно дете. Но Кларис очевидно имаше свои представи за нещата и бе решила да ги сподели със света.

Преди три дни, като се прибра вкъщи, бе заварила изненадващия подарък на свекърва си -приказна стая с гардероб, шкаф с повивалник, ракла, килими, лампи. Купища облачета и розови агънца, панделки и плетени финтифлюшки, пръснати навсякъде. Джеймс я чакаше на вратата с помръкнало лице и докато я целуваше, й прошепна извинителното: „Тя го прави с добри намерения“, което притесни Амая достатъчно, за да се изправи с ледена усмивка пред досадното розово изобилие, осъзнавайки, че е станала чужденка в собствения си дом. Затова пък Кларис изглеждаше на седмото небе, разхождаше се сред новите мебели като водеща на телешоп, докато свекър й, безучастен както винаги пред съпругата си, седеше в хола и невъзмутимо си четеше вестника. На Амая й беше трудно да си представи Томас като директор на финансова империя в САЩ, винаги се удивяваше на неговото поведение пред жена му - странна смесица между покорство и равнодушие. Разбираше колко неудобно се чувства Джеймс и само заради това се постара да не избухне, докато свекърва й се хвалеше каква красива стая е купила.

- Виж какъв чуден гардероб, тук ще побереш всички дрешки на малката, а шкафът с повивалник е с три реда чекмеджета, килимите са повече от прекрасни, нали, а ето и най-важното - каза тя с доволна усмивка: - люлка, достойна за принцеса.