Гробовни тайни [bg]

Не е единственият, който очаква резултати, помислих си аз и хвърлих поглед към Тери. Той беше видимо напрегнат и нервен, но това едва ли би трябвало да ме изненада, имайки предвид, че беше заместник главен инспектор в разследване с такава обществена значимост.

Стигнахме до фургоните и преносимите постройки, които се намираха в непосредствена близост до една пътека, водеща встрани от пътя. Между фургоните бяха прокарани дебели черни кабели, в мъглата се долавяше мирис на изгорели газове, които идваха от боботещите генератори. Тери спря до един от фургоните.

— Ще намериш Симс някъде близо до гроба. Довечера, ако успея да се върна навреме, може да пием по нещо. Отседнали сме на едно и също място.

— Ти няма ли да дойдеш? — учудих се аз.

— Виждал съм доста гробове като този — опита се да звучи непринудено, но не му се удаде. — Дойдох тук само за да взема някои документи. Чака ме доста път.

— Къде отиваш?

Той попипа нервно носа си.

— Ще ти кажа по-късно. Хайде, пожелай ми късмет — подхвърли той и шумно се заизкачва по стъпалата на фургона.

Зачудих се защо му бе късмет, но в момента нямах време да мисля върху игричките, които Тери играеше.

Обърнах се и се загледах към тресавището.

Пред погледа ми се простираше гол пейзаж, обвит в мъгла. Наоколо нямаше никакви дървета, само тук-таме се виждаха черни бодливи храсталаци. Беше все още началото на годината и между пирена, камъните и туфите остра трева се подаваха почернелите от зимата стебла на орловата папрат. От пътя, където бях застанал, склонът се спускаше плавно надолу и после отново се издигаше. В най-горната му част, на около четвърт миля от мен, се виждаше невисоко и доста грозно скално образувание, за което Симс ми беше споменал.

Черната скала.

В Дартмур има много подобни впечатляващи скални масиви, оголени скали, които се издигат над тресавището, подобно на туморни образувания. Изсеченият от вятъра силует на Черната скала, който се очертаваше на фона на небето, не можеше да бъде сбъркан с нищо друго. Тя се намираше на върха на ниския склон и приличаше на широка тумбеста кула, сякаш някакво огромно дете беше натрупало един върху друг големи плоски камъни. Не беше по-тъмна от другите скали, които бях виждал и околността, така че може би името й бе свързано с някоя зловеща случка от миналото. Звучеше достатъчно злокобно, че да привлече нездравия интерес на вестниците.

Особено ако се окажеше, че Джером Монк бе погребал жертвите си тук.

След като Симс ми се обади, веднага започнах да се ровя из интернет, за да събера колкото се може повече информация по случая. Монк беше мечтата на всеки журналист. Той беше неудачник и самотник, който бе крал и бракониерствал, за да допълни мизерните си доходи като общ работник. Бе останал сирак още от първия си ден, тъй като майка му бе починала при раждането. Този факт не остана незабелязан от таблоидите, които веднага изтъкнаха, че тя е била първата му жертва. В жълтата преса пишеше, че е циганин, макар че това не беше вярно. По-голямата част от живота си бе прекарал във фургон, който местеше в различни части на Дартмур. Местните цигани обаче го отбягвали, а и останалата част от обществото не искала да има нищо общо с него. Характерът му напълно съответстваше на външния му вид, беше непредсказуем и склонен на неочаквани изблици на ужасяваща жестокост.