Кърваво наказание [bg]

После коленичих до Ди Рей.

Но вече нито аз, нито някой друг можеше да му помогне. Точно между отворените му очи зееше дупка от куршум, от която се стичаше кръв.

— Не бяхме ние, Майк! Залегни! — извика в слушалката ми лейтенант Стив Рено, командир на Отряда за бързо реагиране.

— А тогава кой? — ревнах в отговор.

— Май стреляха откъм тълпата на „Фредерик Дъглас“. Изпращам екип там.

Снайперист в тълпата, който не е полицай? Господи! Какво става тук?

— Изпрати Бърза помощ — изкрещях на Рено в опит да надвикам шума в радиоканала. После се изправих. Знаех, че снайперистът може да се оглежда за още мишени, но не можех просто да залегна сред целия този хаос.

За миг се почувствах като затъващ в плаващи пясъци. Тълпата видя как Ди Рей падна. Хората си помислиха, че полицаите са го застреляли. Побесняха и се втурнаха към барикадите с разкривени от гняв лица. Другите полицаи хукнаха натам, скупчиха се и набързо оформиха верига, за да ги спрат.

— Те убиха момчето! Те го убиха! — изкрещя някаква жена.

Вълна от хора връхлетя върху барикадите и повали една полицайка. Партньорите й я издърпаха настрани, за да е в безопасност, а останалите се струпаха пред тях, размахвайки палки. Оглушителен вой на сирени раздра въздуха, когато две полицейски коли потеглиха направо по тротоара към разбунтувалата се тълпа. Срещу нас се надигаше опасен бунт.

Огледах се внимателно наоколо, не пропуснах и покривите, изплашен да няма още изстрели. И в този миг проехтя гласът на госпожица Каръл.