Кърваво наказание [bg]

Младата жена едва ли тежеше повече от четиридесет и пет килограма. Достатъчно бе само да я тласне леко с бедрото си, за да я изхвърли извън ръба на платформата.

Прекалено шокирана дори да се разкрещи, тя размаха ръце в празното пространство, преди да пльосне татуирания си задник върху релсите, на метър и двайсет по-долу. С изящен синхрон мобилният й телефон тупна до нея точно в същия миг, щом влакът се зададе.

„Да!“, помисли си Учителя. Това бе предзнаменование — безупречно начало!

Сега тя крещеше с пълно гърло. Устата й зееше широко. Можеше да побере топка за тенис. За пръв път в живота й, вместо лигави тъпотии, от гърлото й се изтръгна нещо непринудено, човешко. „Поздравления — каза си той. — Не вярвах, че ще го направиш“.

Но не биваше да показва задоволството си.

— О, боже мой! Тя скочи! — провикна се.

Тя се опитваше трескаво да се измъкне от релсите с треперещите си ръце, но краката й не помръдваха. Може би се беше ударила лошо при падането. Той успя да чуе думите малко преди да бъдат удавени от грохота на връхлитащия влак:

— Помогнете ми! Някой да ми помогне, моля ви! Господи…

„Жалко, че изгуби телефона си. Можеше да извикаш помощ!“, искаше му се да й изкрещи вместо отговор. Знаеше, че трябва да се махне, но лазещата глезла и изумената разнолика тълпа бяха твърде приятна гледка, за да се лиши от нея.

И тогава буквално от нищото се появи спретнато облечен латиноамериканец на средна възраст. Той на мига избута хората и се хвърли към релсите. Сграбчи момичето чевръсто — като пожарникар, сякаш цял живот тъкмо това бе правил.

Което означаваше, че може да е ченге.

В същия миг някой в тълпата извика:

— Тя не скочи — той я блъсна! Онзи, с костюма!

Учителя моментално извърна глава в посоката на гласа. Една съсухрена приведена старица със забрадка сочеше към него.

Хората от платформата се струпаха до ръба и обкръжиха героя и момичето. Приближаващият влак изсвири, а изпод колелата се разхвърчаха огнени искри заради рязко натиснатите спирачки. Беше на не повече от седем метра от младата жена, когато гората от ръце, протегнати за помощ, я измъкнаха на безопасно място върху платформата.

— Ти! Ти я блъсна! — разпищя се старицата, все още сочейки към Учителя.

„Сигурно се шегуваш“, помисли си мъжът, напълно вбесен. Не само че Белият рицар се появи изневиделица и я спаси, но сега някакво скапано бабе го бе видяло. Засърбяха го ръцете да грабне и нея и да я хвърли под все още движещия се влак.

Но вече всички глави се бяха извърнали към него. Той пусна в ход най-очарователната си усмивка и притисна показалец към слепоочието си.