Смърт по сценарий [bg]

2

Закусвалнята на Гери се намира на ъгъла на Лексингтън Авеню и 19-а улица, а точно отсреща е "Хънтър Колидж". Когато пристигнах, заведението вече беше пълно, но в 5.00 сутринта вероятността да се сблъскаш с колежанчета е сведена до нула. По това време закусваха предимно таксиметрови шофьори, строителни работници и ченгета, едно от които има докторска степен вместо пистолет.

Черил Робинсън е психологът на отдела. В допълнение към отличните си познания за човешкото поведение и изключителното умение да изслушва внимателно, доктор Робинсън притежава и още нещо, което я отличава от останалите психолози, с които съм се сблъсквал — тя е невероятно готина. И въпреки че се кълне, че е деветдесет процента ирландка, има тъмнокафяви очи, гарвановочерна коса и леко мургава кожа, наследена от латиноамериканската ѝ баба.

Няма да излъжа, ако кажа, че бях привлечен от Черил още от деня, в който се запознахме по време на семинара за водене на преговори за освобождаване на заложници. Тя обаче беше омъжена, а за мен това означаваше забранена територия. Наскоро брачният ѝ статус се беше променил, но мастилото по бракоразводните ѝ документи все още не беше напълно изсъхнало. Тази сутрин заварих Черил да седи сама в едно сепаре и съдейки по езика на тялото ѝ и замисления ѝ поглед, тя все още се бореше с призрака на проваления си брак.

Някои мъже биха възприели това като открита покана — самосъжаляваща се жена след зле приключила връзка е лесна мишена, готова да компенсира празнотата в живота си с някоя и друга нощна среща със секс без последствия и очаквания, но аз не съм такъв.

Към настоящия момент двамата с Черил бяхме успели да станем добри приятели, а и ми се струваше, че тя по-скоро се нуждае от приятел, отколкото от ново гадже.

Купих две кафета в чаши за еднократна употреба, сложих едната в хартиен плик и отворих другата.