Един от 100 [bg]

— Според Уил Линди на теб дължа честта да бъда тук — казах, вдигнах чашата си като за тост, втренчих се в невероятните й очи. — Благодаря.

— Не ми благодари, Райдър. В списъка бяха включени само големи клечки от полицията. Помислих си, че предвид присъствието на медиите няма да е зле да поканим и няколко редови ченгета. Избрах двама ви с детектив Нотилъс, тъй като репортерите вероятно ви свързват със случая Ейдриан.

В този миг разбрах колко съм бил наивен, като си въобразявах, че заради заслугите си сме били избрани да присъстваме на тежкарския купон. Карсън Райдър и Хари Нотилъс — детективи, поканени проформа за хвърляне прах в очите на медиите! Всъщност, ако се съди по реакцията на репортерката от канал 14, твърде се съмнявах, че вече някой ни помни. В съзнанието на журналистите случилото се преди година се равняваше на събитие от периода между нормандското нашествие и индустриалната революция. Все пак реших, че е редно да изкажа благодарностите си на доктор Пелтиър, ала преди да заговоря отново, един наперен младши прокурор ме избута, за да запознае годеницата си, която се кикотеше като смахната, с „една от най-прочутите жени-патолози в страната“.

Усмихнах се и се отдалечих. „Една от най-прочутите жени-патолози…“ Нещастникът не подозираше, че Клеър ще го изяде с парцалите следващия път, когато работят заедно.

Усетих върху рамото си тежестта на нечия ръка. Ръка на чернокож. Хари.

— Завързваш светски запознанства, така ли, амиго? — попитах.

Той ми намигна:

— От мен да знаеш, Карс, че купони като тоя, дето политици и важни клечки се понатряскват, цена нямат за доене на кравата. — Под „доене на кравата“ Хари разбираше събиране на поверителна информация за влиятелни хора от полицията. Въпреки че не беше опитен интригант, той си падаше по клюките, свързани с колегите му, и винаги разполагаше с пълен мях „мляко“. Наведе се към мен и шепнешком добави: — Говори се, че началник Хайръм ще си вдигне чукалата ако не догодина през пролетта, то през лятото.