Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
Калвин Бъс, регионалният директор на „Контрол на въздушния трафик“ и непосредственият началник на Джими Епископа, се появи до рамото му. Беше се върнал рано от почивката. Всъщност още предъвкваше храната си.
— Докъде си с Реджис 7-5-3?
— 7-5-3 се прибра. — Джими Епископа метна бърз поглед за потвърждение към „чинията“ си. — Подхожда към терминал. — Погледна отново графика си на терминалите да потърси 7-5-3. — Защо?
— Наземен контрол съобщава, че имаме самолет, блокирал на Фокстрот.
— Страничната? — Джими отново погледна „чинията“ си да се увери, че всички канали са в ред и включи на DL753. — Реджис 7-5-3, тук кулата летище „Кенеди“, приемам.
Нищо. Опита отново.
— Реджис 7-5-3, тук кулата летище „Кенеди“, чуваш ли ме, приемам.
Един от асистентите по трафика изникна зад рамото на Калвин Бъс.
— Проблем с връзката ли?
— Голяма авария в механиката, по-вероятно — отвърна Калвин Бъс. — Някой каза, че самолетът е угаснал.
— Угаснал? — възкликна Джими Епископа, удивен колко на косъм се бяха разминали, ако голямата механична дрисня беше оцапала леглото само минути преди кацането. Отбеляза си на ум да се отбие на път за вкъщи и да заложи на 7, 5 и 3 за утрешното теглене.
Калвин включи слушалката си в аудио жака на би-кома на Джими.
— Реджис 7-5-3, тук кулата летище „Кенеди“, моля отзовете се. Реджис 7-5-3, тук кулата, приемам.
Зачакаха вслушани.
Нищо.
Джими Епископа хвърли око на петънцата по „чинията“ си — никакъв конфликтен сигнал, всички полети под контрола му бяха в ред.
— По-добре да предупредим да заобикалят Фокстрот.
Калвин изключи и се отдръпна от пулта. Погледът му беше леко размътен, зяпнал над екрана на Джими към прозорците на диспечерската кабина, някъде към страничната писта. Изглеждаше толкова объркан, колкото и притеснен.
— Фокстрот трябва да я разчистим. — Обърна се към асистента по трафика. — Пратете някой за визуална проверка.
Джими Епископа се стисна за корема. Искаше му се да може някак да бръкне и да разкара гаденето, кипнало вътре. Професията му по същество бе акушерска. Асистираше на пилотите да измъкнат безопасно самолетите, пълни с души, от утробата на въздушната пустош и да ги приземят. Това, което изпитваше сега, бе спазъма на страха — също като лекар, извадил на бял свят първото си мъртвородено.
Лоренца Руис беше на път към терминала. Караше багажния конвейер — хидравлична рампа на колела. Когато 753 не се появи зад завоя, както се очакваше, Ло продължи още малко напред, за да надзърне. Скоро трябваше да излезе в почивка. Носеше предпазни наушници, суичър „Мец“ под светлоотразителния си елек, очила — песъчинките по пистите бяха убийствени, — а оранжевите сигнални палки лежаха на седалката до бедрото ѝ.
Какво, по дяволите?
Смъкна бързо очилата си, сякаш искаше да го види с просто око. Ето го там, „Реджис 777“, голямо момче, от новите във флотата, клекнал на „Фокстрот“ и потънал в мрак. Тотален мрак. Дори навигационните фарове на крилата не светеха. Небето беше пусто тази нощ. Луната бе изтляла, звездите бяха помътнели… Там горе нямаше никой. Единственото, което виждаше всъщност, бе гладката цилиндрична повърхност на фюзелажа и крилата, които сияеха смътно под светлините на кацащите самолети. Един от тях, „Луфтханза 1567“, избегна сблъсъка и долепи колесника си едва на 30 см от земята.
— Хесус Сантисимо!
Свърза се с колегите си.
— Идваме — уведоми я контрольорът ѝ. — Вранското гнездо иска да приближиш и да огледаш.
— Аз ли?
Ло се намръщи. Това получаваш за любопитството си. Все едно. Потегли по служебното платно откъм пътническия терминал, пресичайки линиите, боядисани по лентата. Беше малко изнервена и много нащрек, след като никога досега не бе излизала толкова навън. Федералната авиационна администрация имаше строги правила докъде трябва да ходят конвейерите и багажните влакчета, тъй че си отваряше очите на четири за подхождащи самолети.
Зави покрай насочващите сини светлини на страничната писта. Стори ѝ се, че самолетът пред нея е угаснал напълно, от носа до кърмата. Никакъв светещ маяк, никакъв предупредителен антиколизионен фар, никакви светлини в прозорците на пилотската кабина.