Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 163
Перейти на страницу:
Международно летище „Кенеди“, Контролна кула

Летищните власти бяха изключили аудиото на Джими Епископа. Стоеше прав както винаги и чакаше удобен момент да го обсъди с мъжете в костюмите, когато клетъчните им телефони зазвъняха като побъркани.

— Отворено е — съобщи един от мъжете. — Някой е отворил 3L.

Вече всички бяха станали и се опитваха да видят. Джими също погледна през стъкления панел на диспечерската кабина към осветения самолет. Тук отгоре вратата не изглеждаше отворена.

— Отвътре ли? — каза Калвин Бъс. — Кой излиза?

Мъжът поклати глава, още с мобилния, залепен до ухото.

— Никой. Засега.

Джими Епископа грабна малкия бинокъл от лавицата и заоглежда сам „Реджис 753“.

Ето го. Черна резка над крилото. Тъмен белег, като раздрано в корпуса на лайнера.

Устата на Джими пресъхна от гледката. Онези врати се отваряха леко навън, след като се отключат, след това се завъртаха и се сгъваха по вътрешната стена. Тъй че технически се беше изключил само въздушният клапан. Вратата все още не беше съвсем отворена.

Остави полевия бинокъл обратно на лавицата и се отдръпна назад. Неясно защо вътрешният му глас изшепна, че моментът е много добър за бягство.

Писта Фокстрот

Вдигнатите до цепнатината на вратата сензори за отровен газ и за радиация отчетоха „чисто“. Служител от спешния отряд, легнал на крилото, успя да издърпа вратата още половин педя навън с помощта на прът с метална кука, докато други двама въоръжени го прикриваха от пистата долу. Вмъкнаха параболичен микрофон, който върна всевъзможни пиукания, бибикания и тонови сигнали: мобилните телефони на пътниците продължаваха да звънят без отговор. Злокобни и жалостиви звуци като мънички самотни лични сигнали за бедствие.

След това вкараха огледало, закрепено на пилон, уголемена версия на зъболекарския инструмент, прилаган при оглед на кътници. Успяха да видят само подвижните седалки в зоната между пътническите класи. И двете бяха празни.

Подадените по мегафон команди не доведоха до нищо. Никаква реакция от вътрешността на самолета. Никакви светлини, никакво движение. Нищо.

Двама офицери от извънредните части, облечени в по-леко снаряжение, се бяха отдръпнали от светлините на пистата за кратко съвещание. Огледаха план-схемата, показваща пътниците, седящи по десет в редица в туристическата класа, в която се канеха да проникнат: по три седалки в ляво и дясно, и четири в средата. Вътрешността на самолета беше тясна, така че замениха полуавтоматичните оръжия „Х-К“ с по-удобните „Глок 17“, подготвяйки се за близък бой.

Надянаха противогази с вградени радиостанции и очила за нощно виждане и окачиха на коланите си палки, белезници и патронници с резервни пълнители. На шлемовете им бяха монтирани миниатюрни камери, също снабдени с резервни инфрачервени лещи.

Изкачиха се по спасителната пожарна стълба на крилото и настъпиха към вратата. Прилепиха се от двете страни на корпуса. Единият сгъна с ботуша си вратата назад към вътрешната стена, след което се присви и ниско приведен нахлу вътре право към най-близкия отсек, където се задържа на място, приклекнал и готов за атака. Партньорът му го последва на борда.

Мегафонът отдолу усили гласа на командира им:

— Всички на борда на Реджис 753. Тук Летищни власти Ню Йорк — Ню Джърси. Влизаме в самолета. За ваша безопасност, моля останете по местата си и поставете ръце на главите си.

Водачът изчака заслушан с гръб към вътрешната стена. Противогазът му притъпяваше звука до дразнещо ухото бучене, но не можа да различи никакво движение вътре. Включи устройството за нощно виждане и вътрешността на самолета се окъпа в мътно зелено. Кимна на партньора си, насочи своя „Глок“ и на „три“ нахлу в широката кабина.

Вече на борда

Уорт стрийт, Китайски квартал

Ефраим Гудуедър не беше сигурен дали сирената, която чу, виеше от улицата — сиреч беше реална — или беше от саундтрака на играта, която играеше със сина си Зак.

— Защо ме убиваш непрекъснато? — попита Еф.

Русолявото момче сви рамене, сякаш обидено от въпроса.

— Това е целият смисъл, тате.

Телевизорът стоеше до широкия западен прозорец и беше най-хубавата вещ в това малко апартаментче в южния край на Китайския квартал. Тоалетната масичка пред тях бе затрупана с отворени кутии китайска храна, плик с комикси от „Забранената планета“, мобилния на Еф, мобилния на Зак и миризливите стъпала на Зак. Гейм конзолата беше нова. Поредната играчка, която беше купил, мислейки за сина си. Точно както баба му имаше навика да изстисква сока от вътрешността на половинка портокал, Еф се опитваше да изстисква до последната капчица забавлението и щастието от ограниченото им време заедно. Единственият му син беше неговият живот, беше въздухът, водата и храната му. Еф се стараеше да му се насити максимално при всеки удобен случай, защото понякога можеше да изтече цяла седмица, през която единствената им връзка бе ограничена само до едно-две обаждания по телефона. Все едно цяла седмица, без човек да види слънцето.

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)