Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Господари на войната [bg]
Господари на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господари на войната [bg]

Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:

В Париж един възрастен сириец е убит по време на сутрешната си разходка. В разрушените от войната градове на Сирия правителствените войски изтребват сънародниците си. Руснаците подкрепят правителството на Сирия, докато французите и англичаните оказват помощ на две враждуващи помежду си бунтовнически групировки, а в Северна Африка младият войник от SAS Дани Блек приключва изпълнението на поредната тежка мисия. И веднага трябва да вземе участие в следващата. Задачата на агента от МИ-6 Хюго Бъкингам е с помощта на отделението на Дани Блек да установи връзка с една от сирийските бунтовнически групировки, както и с екипа от частни предприемачи, които подготвят членовете й за свалянето на правителството в страната и за установяване на удобен за бизнес интересите на Великобритания режим. След като става свидетел на сделките между англичаните и бунтовниците, Дани осъзнава кои всъщност са господарите на войната. Привлечен към забулената в мистерия орбита на частните военни предприемачи, той открива един свят, в който смъртта се раздава от този, чийто залог е най-висок, и хората са в състояние да продадат всеки, ако цената ги устройва. И се натъква на тайна, която преобръща живота му… Крис Райън е роден през 1961 г. в едно село до Нюкасъл. През 1984 г. постъпва в SAS. По време на десетгодишната си служба в Полка участва в множество военни операции и е командир на отделение от снайперисти в един от отрядите за борба с тероризма. По време на войната в Персийския залив от осемчленното отделение, в което участва, единствено той успява да се спаси и да избяга от Ирак. Трима от войниците загиват, а четирима са пленени. Бягството му е уникално по рода си в цялата история на SAS. През последните две години от службата си в Полка, обучава бъдещи кадри на SAS. През 1994 г. напуска SAS. Оттогава работи в областта на опазване на сигурността в различни части на света.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 144
Перейти на страницу:

— Аз също служа в Полка — каза тихо. — Няма нужда да вдигаме шум, нали?

Войникът се намръщи. Изглеждаше изненадан.

— Изпратили са ви от Полка?

Таф поклати глава.

— Те са мои приятели. Дойдох да видя бебето. Разбраха ли в Палас баракс[3] за случилото се?

Войникът кимна мрачно.

Таф пусна ръката на лекаря и попита:

— Къде е Саймън?

— Съпругът?

Таф кимна.

— В съседната операционна — отвърна лекарят. — Не бих искал да ви давам надежди.

Наведе глава и се отдалечи по коридора.

След няколко секунди чу шум, който го накара да погледне през рамо. Таф Дейвис беше вдигнал един от пластмасовите столове, наредени от двете страни на коридора, и го беше запратил на пода. Войниците, очевидно разтревожени, се бяха отдалечили на безопасно разстояние от него. В момента той държеше главата си в ръце и се оглеждаше безпомощно с изкривено от болка лице. Лекарят беше виждал много хора, загубили любим човек. Веднага разбра, че Таф Дейвис е един от тях.

Коридорът се въртеше пред очите на Таф. Той едва се държеше на краката си. Вратата на операционната се отвори рязко. От нея вкупом излезе медицинският екип, бутайки носилка. Тялото върху носилката беше покрито със син чаршаф. Единият от войниците изпсува тихо. Върху мястото, където чаршафът се допираше до корема на трупа, имаше тъмно петно. Таф беше виждал толкова много мъртъвци, че му беше трудно да си спомни броя им. Самият той беше убивал хора. Труповете обаче винаги му изглеждаха различно. Някои от тях предизвикваха вцепенение у него.

Таф продължи да гледа след носилката, докато тя изчезна от погледа му. После заобиколи войниците и се отправи в посоката, която му беше показал лекарят. След няколко секунди стигна до съседната операционна. Две сестри бяха застанали на пет метра встрани от вратата й и разговаряха тихо, но млъкнаха, когато той се приближи до тях. Пред вратата имаше униформен полицай.

— Нещо ново? — попита Таф.

Полицаят поклати глава.

Дишайки тежко, Таф извади портфейла си. Показа военната си карта на полицая — върху нея под снимката му беше изписан личният му номер и кръвната му група.

— Приятел съм на семейството — обясни.

Полицаят кимна.

— Ако някой от медицинския персонал попита, кажете им това.

Двамата стояха смълчани пред операционната. Времето течеше бавно.

В 13:24 ч. един друг уморен хирург излезе от операционната. Кимна почтително на полицая, а после погледна въпросително Таф.

— Близък роднина?

— Нещо такова — отвърна Таф.

— Състоянието му е стабилно, но все още е критично. Куршумът е засегнал част от челния дял на мозъка. Успяхме да спрем вътрешния кръвоизлив. Мозъкът му обаче е сериозно увреден. Ще остане жив, но…

— Но какво? — попита Таф.

— Челният дял е отговорен за паметта, емоциите, езика, способността да се заучават нови неща. Може да се очаква пълна амнезия, а дори и прогресиращо умствено изоставане. Според мен в подобни случаи би било по-добре пациентът… — Лекарят млъкна. — Може би амнезията ще му бъде от полза — добави след малко. — Разбрах, че съпругата му починала?

Таф кимна.

— Проклети терористи! — гневно избухна лекарят. — Понякога си мисля, че трябва да прекарат няколко часа в болницата, за да видят какво причиняват на хората. — Вдигна уморено ръка към очите си. — Моля да ме извините.

— Няма нужда да ми се извинявате — отвърна Таф с равен, безжизнен глас. — Що се отнася до мен, аз смятам, че единственият добър терорист е мъртвият терорист. Може ли да го видя?

— Страхувам се, че все още е прекалено рано. След около час ще го преместят в интензивното отделение. Тогава ще говорите със сестрата. Съжалявам за загубата ви.

Лекарят се отдалечи, разтривайки тила си.

— Кайл! Кайл? Това съм аз. Чичо ти Таф.

Той, естествено, не беше чичо на Кайл, но му беше толкова близък, че едва ли имаше някаква разлика. Кайл беше в детската занималия, изобилстваща с ярки цветове. Върху пода й беше нарисувана играта „Змии и стълби“, а върху лавиците на едната й стена бяха наредени кутии с пъзели с облепени с тиксо ъгли. Пред него върху пода бяха наредени фигурките на героите от играта „Екшън мен“. Две жени, едната полицай, а другата социална работничка, бяха застанали в ъгъла на стаята и ги наблюдаваха мълчаливо.

вернуться

3

Военна база в Холивуд, графство Даун, Северна Ирландия. — Б. пр.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 144
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)