Господари на войната [bg]

При докосването си до чашата каната издрънча. В ъгъла на стаята се чуваше скърцането на молива на Кайл. Докато Саймън й подаваше чашата, след като пое бебето от нея, вратата на стаята се отвори.

— Сестрите не могат да стоят дълго далече от стаята, нали? — отбеляза Саймън с мекия си нюкасълски акцент. — Защото той е красавец като майка си. Надявам се и да е умен като нея.

Усмихна се на Сюзан, а после се намръщи, след като забеляза изражението й. Притисна бебето към гърдите си и се обърна рязко.

Очакваше да види сестра или акушерка. Те непрекъснато влизаха и излизаха, откакто се беше родило бебето. Човекът, който се появи на вратата, беше в стандартната зелена униформа на санитар. За разлика от санитарите обаче носеше черна балаклава[2], която покриваше цялото му лице с изключение на очите, и светлокафяви кожени ръкавици и държеше пистолет със заглушител.

Пчелата избръмча до отворения прозорец. Кайл, който нямаше представа какво се случва, продължаваше да драска с молива. Сюзан отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук.

Мъжът се приближи до тях с вдигнат пистолет, като измина мълчаливо разстоянието между вратата и леглото. Застана до Сюзан и Саймън и сякаш се поколеба накъде да стреля. Очевидно искаше да се прицели в гърдите на Саймън, но бебето му пречеше и той насочи оръжието към главата му.

А после надолу към гърдите.

И отново към главата.

Ако стрелецът не се беше поколебал, преди да стреля, Саймън Блек щеше да умре веднага. Но Сюзан, макар и много слаба, се изправи и се хвърли към него. Не й стигнаха силите да го събори, а само успя да го блъсне.

— Мръсно копеле! — изсъска Саймън, когато куршумът отнесе част от лявото му слепоочие и строши каната зад гърба му.

Залитна назад, а кръвта, примесена с парченца кост, се разплиска върху плаката. Продължаваше да държи детето, докато се свличаше покрай нощното шкафче, а върху окървавената му глава се лееше вода. Стрелецът отново се прицели в него, приготвяйки се да го довърши.

В този момент Сюзан си спомни, че е чувала как една майка, чието дете попаднало под кола, успяла, благодарение на бушуващия във вените й адреналин, да повдигне колата и да го спаси. Дотогава не я беше приемала за истина. Сега обаче усети, че е изпълнена с подобна сила. Докато мъжът се канеше да стреля за втори път, тя отново се хвърли върху него и най-накрая успя да изпищи — от устата й излезе животински вой, изпълнен с ярост и ужас. Тялото и се стовари върху стрелеца и крайниците им се преплетоха.