![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Да. Паркирали сме пред къщата му. Аз и четирима щатски шерифи.
— Заповед за обиск?
— В ръката ми е.
— Добре. — Канеше се да прекъсне разговора, но му хрумна още нещо: — Бетс, кога ти е терминът?
— Вчера — каза тя. — Тъй че побързай с тая гадост! — И му затвори.
4.
Показания на госпожа Арлийн Станхоуп (12 юли, 13:00, разпитвана от детектив Ралф Андерсън)
Станхоуп: Ще се забавим ли много, господин полицай?
Детектив Андерсън: Не, никак. Само разкажете какво видяхте във вторник следобед, на 10 юли, и ще приключим.
Станхоуп: Добре. Излязох от магазина на Джералд. Винаги пазарувам там във вторник. В „Джералд“ е по-скъпо, но откакто престанах да шофирам, не ходя в „Крогър“. Отказах се от колата в годината след смъртта на съпруга ми, защото вече не се доверявах на рефлексите си. Няколко пъти катастрофирах. Само чукната броня, нищо сериозно, обаче и това ми стигаше. „Джералд“ е едва на две пресечки от апартамента, в който живея, откакто продадох къщата, а докторът казва, че ходенето е полезно. За сърцето, нали разбирате. Излизах от магазина с три торбички в количката — само толкова мога да си позволя, там цените са безбожни, особено на месото, вече не помня кога за последен път хапнах бекон — и видях малкия Питърсън.
Детектив Андерсън: Сигурна ли сте, че видяхте Франк Питърсън?
Станхоуп: О, да, беше Франк. Горкото момче, толкова ми е жал за него, но вече е в рая и вече не се мъчи. Така се утешавам. Знаете ли, Питърсън има две момчета, и двете червенокоси, ужасен морковен цвят, обаче Оливър е поне с пет години по-голям от бедния Франк. Преди време ни носеше вестника, Франк има велосипед, от онези с високо кормило и тясна седалка…
Детектив Андерсън: Нарича се седалка тип „банан“.
Станхоуп: Не знам как се нарича, но знам, че колелото беше яркозелено, гнусен цвят, и на седалката имаше стикер на местната гимназия. Само че той никога няма да учи там, нали? Клетото, клетото момче.
Детектив Андерсън: Госпожо Станхоуп, желаете ли да прекъснем за малко?
Станхоуп: Не, да свършваме по-бързо, става ли? Искам да се прибера у дома и да нахраня котката. Винаги я храня в три, сигурно вече е гладна. А и ще се чуди къде съм… Може ли една кърпичка? Сигурно изглеждам ужасно. Благодаря.
Детектив Андерсън: Видели сте стикера на седалката на Франк Питърсън, защото…?
Станхоуп: Ами, защото малкият не беше на колелото. Буташе го през паркинга на „Джералд“. Веригата беше скъсана и се влачеше по асфалта.
Детектив Андерсън: Забелязахте ли как беше облечен?
Станхоуп: Тениска с някаква рок-група. Не ги познавам разните там групи, тъй че не мога да кажа коя беше. Ако е важно, съжалявам. И носеше шапка на „Рейнджърс“. Беше я килнал назад и му се виждаше рижавата коса. Тия с морковените коси обикновено оплешивяват на младини, тъй да знаете. Ама той вече няма да се притеснява за това, нали? О, толкова е тъжно… Така или иначе, в другия край на паркинга беше спрял мърляв бял бус. От него слезе някакъв мъж и се приближи до Франк. Беше…
Детектив Андерсън: Ще стигнем и до това, но първо искам да чуя за буса. От онези без прозорци ли беше?
Станхоуп: Да.
Детектив Андерсън: Без надписи по него? Нямаше ли название на фирма или нещо подобно?
Станхоуп: Аз поне не видях.
Детектив Андерсън: Добре, да поговорим за човека, когото видяхте. Познахте ли го, госпожо Станхоуп?
Станхоуп: Разбира се. Беше Тери Мейтланд. Всички в Уест Сайд познават тренер Т. Така му викат дори в гимназията. Той преподава английски там, нали знаете? Съпругът ми преподаваше с него, преди да се пенсионира. Наричат го тренер Т, защото тренира момчетата от Младежката лига, както и от Градската, когато сезонът на Младежката приключи, а през есента обучава малки хлапета, които си падат по футбола. Имат название и за тази лига, но съм го забравила…
Детектив Андерсън: Ако може да се върнем към това, което видяхте във вторник следобед…
Станхоуп: Ами… казах ви почти всичко. Франк поговори с тренер Т. и посочи скъсаната верига. Онзи кимна и отвори задните врати на белия бус, който не можеше да е негов…
Детектив Андерсън: Защо смятате така, госпожо Станхоуп?
Станхоуп: Защото беше с оранжеви номера. Не знам от кой щат, вече не виждам надалеч, както преди, но знам, че в Оклахома номерата са в синьо и бяло. Така или иначе видях в буса само някакъв дълъг зелен предмет, който приличаше на сандъче за инструменти. Наистина ли е било сандъче за инструменти, господин полицай?