Другият [bg]

Риц: Не, не. Нищичко. Беше мръсен обаче. Немит кой знае откога. И по гумите имаше кал, сигурно от дъжда. Кучето подуши гумите, после тръгнахме по алея между дърветата. След около четиристотин метра Дейв залая и се шмугна в храстите отдясно. Тогава е надушил онази миризма. Едва не изтръгна каишката от ръката ми. Опитах се да го дръпна назад, но той само подскачаше, риеше с лапи пръстта и продължаваше да лае. Затова го придърпах малко по-близо — каишката е от ония, автоматичните, много са удобни за подобни случаи — и тръгнах след него. Той вече не е малко кутре и не обръща внимание на катериците, ама си помислих, че може да е надушил енот. Щях да го накарам да се върне, ако ще и насила, кучетата трябва да знаят кой командва, но тъкмо тогава видях първите капки кръв върху едно брезово листо, горе-долу на височината на гърдите ми, приблизително на метър и половина над земята. Малко по-нататък зърнах още една капка, после много кръв по храстите. Още беше влажна. Дейв я подуши и пак ме задърпа напред. И… чакайте, да не забравя — тъкмо тогава чух как някъде зад мен се включи двигател. Можеше и да не му обърна внимание, само че беше доста шумен, като че гърнето е пробито. Гърмеше на поразия, нали ме разбирате?

Детектив Андерсън: Да, разбирам.

Риц: Не мога да се закълна, че беше онзи бял бус, а и не се върнах оттам, тъй че не знам дали вече го нямаше, обаче се обзалагам, че беше изчезнал. И знаете ли какво означава това?

Детектив Андерсън: Кажи ми какво мислиш, че означава, Джон.

Риц: Че може да ме е наблюдавал. Убиецът. Стоял е между дърветата и ме е наблюдавал. Тръпки ме побиват само като си го помисля. Сега де. Тогава се бях вторачил в кръвта. И едва удържах Дейв — щеше да ми измъкне ръката от рамото. Почвах здравата да се плаша и не се срамувам да го призная. Не съм някакъв здравеняк и макар че се опитвам да поддържам форма, вече съм прехвърлил шейсетте. Дори и на двайсет не бях голям куражлия и избягвах сбиванията. Само че исках да видя откъде е кръвта. В случай че някой е ранен.