Дадена дума [bg]

3

Слънцето се скри зад хоризонта, докато карах по междущатската магистрала към Клифтън. В огледалото видях как умореното старо кълбо се скрива зад скалите и пясъците, покрива главата си с виолетово-розово одеяло и накрая угасва светлината. Щеше да измине известно време, преди луната да заеме мястото му. Бях свалил и двата прозореца и усетих колко бързо пада температурата. Нещо съвсем обичайно за пустинята. Духаше прохладен въздух, който започваше да навява миризмата на река и да прогонва тази на отровния бензинов смог, който ме бе измъчвал през целия ден.

Светлините на града искряха в мрака по-ярко от звездите и създаваха усещането, че светът се е обърнал с главата наопаки. Отбих от магистралата с подрънкване и проскърцване и спрях пред първия мотел, който се изпречи пред погледа ми. Беше оцелял от времето, когато пътуването с кола бе вълнуващо приключение. Дори името му напомняше за онази отдавна отминала епоха: „Странноприемница“. Фасадата бе покрита с тъмнокафяво дърво, а рекламна табела твърдеше, че мотелът разполага с всички модерни удобства като климатик и цветен телевизор. Такива места обичам.

Хуан звънна малко след като се бях настанил и разопаковал багажа си.

— Разпитах тук-там — заяви той. — Открих някои неща. Които ми напомниха защо съм решил да не се забърквам. Помниш ли по-големия ми брат Алехандро? Ръководи една банда в Клифтън. Продават предимно марихуана и малко метамфетамини. Доскоро използваше едно заведение на Еф Стрийт и „Сюзан“. Казва се „Избата“. Сещаш ли се? Както и да е, преди около година в града се появил някакъв гангстер, бял, с много горили, и прогонил Алехандро от „Избата“.