Дадена дума [bg]

Докато тичах между храстите към паркинга, проверих пистолета в джоба си и обмислих как да го използвам. Реших да се прокрадна незабелязано. На около три метра от колата на Али приклекнах на едно коляно и се скрих зад разлистена топола. В краката си открих дълъг клон. Взех го и зачаках подходящия момент.

Синият седан мина бавно покрай белия ескорт на Али и спря. От колата слязоха трима мъже — двама от задната седалка, последвани от шофьора. И тримата бяха на по двайсет и няколко. Шофьорът, нисък, със зализана назад коса и гъсти мустаци, излая някаква заповед. Другите двама хукнаха към колата на Али, заобиколиха я и надзърнаха през прозорците. Ръцете и на двамата бяха свободни, но от време на време посягаха към коланите си. Шофьорът се завъртя бавно на място и огледа целия парк. Непрекъснато докосваше токата на колана си. Явно и той бе въоръжен. Но бе затъкнал пистолета си на място, което никога не бих използвал. Можеше само да се надява, че оръжието няма да гръмне по случайност.

В крайна сметка той се обърна към колата и се разкрещя на испански. Нареждаше на онези двамата да огледат наоколо, след което да претърсят парка. Те хукнаха, а шофьорът ги проследи с поглед. Стоеше с гръб към мен, а двете му приятелчета скоро изчезнаха от полезрението му.

Скочих и хукнах към него, като замахнах с клона още в движение. Шофьорът обаче се оказа нащрек и демонстрира отлични реакции. Обърна се и тъкмо измъкваше пистолета от колана си, когато дървото се стовари здраво върху врата му. Той падна на колене, но въпреки това се опита да насочи пистолета. Ударих го с клона по ръката. Пръстите му се разтвориха и изтърваха оръжието, а той се обърна и се огледа за приятелите си. Ударих го за трети път с клона, този път по ухото. Замахнах с две ръце и се завъртях, за да вложа повече сила. Нещо изпука и той се просна по лице.