Мистерия в “Елингам” [bg]

Говореше се, че Алберт Елингам дошъл на това място погрешка, докато се опитвал да стигне до яхтклуба в Бърлингтън. Не беше ясно как се е озовал в тази безлюдна планина, но фактът си е факт. Мястото бе идеално за целите му. Той от дълго време мечтаеше да създаде училище, в което водещи да са неговите принципи и идеали — обучението като игра, смесване на богати и бедни ученици, всеки да учи със собствено темпо. Въздухът в планината беше кристалночист и пееха птички. Нищо не разсейваше децата в процеса на обучение.

Елингам купи огромен парцел на цена три пъти по-висока от реалната. Отне му няколко години да изравни терена с експлозиви и да построи сградата. Прокарани бяха пътища. Телефонната компания пусна жици и монтира платени телефони. Бавно, но сигурно Сатърът се свързваше със света чрез черни пътища, телефонни кабели и потоци от хора, материали и припаси.

Академията „Елингам“ не беше обикновено училище — Елингамови построиха къща в сърцето на кампуса, и то не каква да е къща. Това бе най-величествената постройка в цял Върмонт; по големина тя не отстъпваше на най-големите сгради в Бърлингтън и Монпелие.

Алберт Елингам искаше да живее в своя експеримент, в центъра на създадената от него обучителна институция. В имота бе пълно със скулптури, а мрежата от пътеки изглеждаше странна. Носеше се слух, че Елингам проследил откъде минава една от котките му и заповядал предпочитаните от нея маршрути да бъдат застлани с каменни плочи — защото „котките знаят най-добре“. В този слух нямаше и капка истина, но Елингам толкова го харесваше, че се заговори, че сам той го е пуснал.

Имаше тунели, фалшиви прозорци, врати за никъде, като тези архитектурни шегички радваха много Алберт Елингам и правеха партитата му изключително забавни. Говореше се, че дори той не познава всички тунели и скришни места и че е дал право на архитектите да вкарват приятни изненади. Казано с други думи, мястото бе идилично и фантастично и вероятно щеше да си остане такова, ако през онази мъглива априлска вечер през 1936 година не бе ударил Искрено коварен.

Училищата стават известни с много неща, но предимно с учителите, учениците и спортните си отбори. Не е нормално да добиват известност чрез убийства.