Човек без куче [bg]

Розмари усети буца в гърлото си и изгълта хладкото кафе. А Роберт? Да, бедничкият Роберт трябваше, разбира се, да остане скрит от хорските очи, доколкото е възможно. Ако го пратят на хотел, ще го изложат на безжалостни погледи и подигравки. Чекиджията Роберт от Fucking Island… Онзи ден, когато го чу за последно, Розмари усети напиращите в гласа му сълзи.

И така, хотелът се падна на Кристина, Якоб и Келвин. Кой кръщава детето си Келвин? „Пълно безумие“ — отсъди Карл-Ерик пред новоизлюпените родители, но те не се трогнаха. Иначе Розмари беше убедена, че Кристина и Якоб смятат хотела за печалба от лотарията. След като порасна и се изнесе от къщи, Кристина събуждаше у майка си смесица от чувство за вина, за малоценност и за провал. За секунда Розмари ясно осъзна, че единственото от трите й деца, което събужда майчинската й обич и съчувствие, е Роберт. Дали защото е момче? Нима обяснението е толкова елементарно?

„Рано или късно Кристина ще омекне — надяваше се Розмари. — Към мен, не към баща си.“ Открай време опърничавостта на момичето бе насочена най-вече към Карл-Ерик. Опърничавост ли? Дали тази дума въобще съществува? Още от първия ден, когато навлезе в пубертета, Кристина се опълчи срещу бащините си принципи, но непоклатимият бор в педагогиката не преви гръб под натиска й, а кората му остана непокътната по време на безконечните караници, разправии и уговорки. Карл-Ерик доказа, че притежава качествата, отличаващи боровете — тези достопочтени растения: остани на мястото си и не се огъвай нито сантиметър.

„Колко несправедлива съм към него — укори се наум Розмари. — Но отдавна ми е писнало от всичко това и направо ми се гади.“

Докато чакаха началото на новините в седем, Карл-Ерик излагаше редица тежки и неопровержими аргументи в полза на решението си Ева да нощува в къщата, а не на хотел, и Розмари се усети как обмисля да се приближи до него, да издърпа езика му и да го отреже. Моментът й се струваше подходящ: Карл-Ерик бе приключил педагогическата си кариера. В главата й отново се появи мисълта колко несправедливо се отнася към съпруга си.

— Добре де, добре — прекъсна го тя. — И без това няма значение.

— Чудесно, радвам се, че сме на едно мнение. Към Роберт трябва да се държим нормално. Не искам да споменаваме онзи случай. Ще си поговоря с него насаме и повече няма да го обсъждаме. Кога каза, че пристига?