От светлина родени

Чужденецът се облещи за миг, след това се почеса неловко по тила. Седна на тревата срещу тях и започна да обяснява:

— Вашите предци не са ли дошли от небето с нещо подобно на това зад нас? — той посочи кораба зад тях.

Диабата едва потискаха надигащия се смях. Гледаха учудено с големите си сини очи чужденците. Попитаха развълнувано:

— Вие ли сте нашите предци?

Не изчакаха отговора, а радостно заподскачаха, пляскаха с ръце и тропаха с крака. Заобиколиха чужденците, докосваха ги с по един пръст, дърпаха дрехите им и се смееха. Пратениците съвсем се объркаха и се опитаха да успокоят диваците.

— Не, не сме вашите предци. Ние сме рутези, нямаме нищо общо с канавите.

Разочаровани, туземците седнаха отново край огъня и онова силно момче с дългата коса, който явно беше техен предводител, пак взе думата:

— Извинявайте, но ние отдавна чакаме да се върнат предците ни. Старите ни легенди разказват, че те ще дойдат и ще доведат още много хора на Аритан. Мислехме, че сте вие, защото говорите нашия език.

Пратениците се затрудниха. Тази нова информация никак не им хареса. Ако тук се появяха още канави, нещата щяха да се усложнят. Трябваше да говорят с капитана за това. Но диваците не ги пуснаха да си ходят. Питаха откъде били, как изглеждало там и ги молиха настойчиво да дойдат на гости в тяхното село. За да не ги ядосат и за да се доберат до още информация, рутезите се съгласиха.

В селото жените донесоха още храна, а мъжете домъкнаха бъчва с вино. Гостите първо не искаха да пият от него, но то се оказа много вкусно. На въпросите им къде се намират другите селища и колко заселници има на Аритан, рутезите получиха доста неопределени отговори. Затова пък домакините не спряха да ги разпитват за тяхната планета и опиянени от виното и ласките на красивите им жени, те скоро се оплетоха в лъжи и започнаха малко по-малко да разказват, че нямат собствена планета, отдавна скитали из космоса и търсели хубаво местенце за живеене. Аритан много им харесал и с удоволствие биха останали. Досега не им е провървяло много на другите планети и за това бил виновен главно шефът им, капитанът, който все не бил доволен и жестоко се разправял с туземците, когато срещали такива, а и с тях, когато не го слушали.

Нериф седеше малко встрани и слушаше внимателно. Разказът много му напомни времената при Ханура7 в старата им общност и ако не беше абсурдно, той би казал, че добре разбира проблемите на тези рутези. Усети, че и другите диаба се отнасяха със съчувствие към проблемите им. А би трябвало да гледат на физическите същества, каквито и да са, с по-голямо пренебрежение.