Предговор към „Синдикатът на престъпниците“
- Автор: Михайлов Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предговор към „Синдикатът на престъпниците“». Краткое содержание книги:
Съдът уважил доводите на адвокатите и Шулц бил оправдан.
Подкупът е един от най-ефикасните методи за въздействие по отношение на правосъдните и другите държавни органи на САЩ. Според Фр. Костело тези, на които е възложено изпълнението на законите, „умеят да подлагат ръка и да закриват очи… Трябва само да не се дава много, за да не ги разглезим“. Някои от многобройните случаи на подкуп наистина изумяват. Например губернаторът Хю Лонг за по-малко от три години получил по сметка на тайното счетоводство на Синдиката сумата 3 750 000 долара. Друг ефикасен и често практикуван метод от Синдиката е използването на жени — от уличните проститутки до холивудските звезди. Любопитен е случаят с Евелин Митълман, известна с прозвището „Смъртоносната целувка“ — и четиримата й официални любовници последователно умират — всеки предшествуващ от ръката на следващия.
Основен и най-важен метод на Синдиката са многобройните и по най-зверски начин извършвани убийства. За целта е бил създаден специален филиал на Синдиката — „Корпорацията за убийства“ („Мърдър инкорпорейтид“). Това е най-безчовечното и най-чудовищното предприятие в историята на съвременния свят. Жертвите на „Корпорацията за убийства“ просто изчезват, без да се оставят и най-малки следи. По този начин съдбата на изчезналия остава неизвестна, а извършените от него престъпления дават основание да се предполага, че той се укрива от полицията. Отсъствието на трупа лишава следствието от основни улики. Според англосаксонското право никой не може да бъде осъден за убийство, ако трупът на жертвата не е намерен и не е предявен за разпознаване по установения от закона ред. Това именно положение позволява на убийците да отклоняват предявяването на обвинение.
Книгата на Шарлие и Марсили се чете с интерес и увлечение независимо от описанието на многобройни престъпни личности, от масовото изброяване на имена, редица подробности и повторения, известни загадки и непълноти. Преди всичко тя съдържа обилен фактически материал, изобличаващ хищническата и безнравствена природа на империалистическото общество в САЩ. Описаните събития, личности и престъпления разкриват неразривната връзка между монополите и престъпността. Те потвърждават Лениновия извод: „Монополът си пробива път навсякъде и с всички средства, като се почне от «скромното» заплащане за преотстъпване на правата и се свърши с американското «прилагане» на динамит против конкурента.“ (Ленин, В. И. Събр. съч. Т. 27, с. 310.)
Същевременно книгата посочва обективно и достоверно колко дълбоки и трайни са корените на престъпния свят в социалното управление на страната. Синдикатът на престъпниците контролира не само гангстерските банди, но и безброй подкупени съдии, прокурори, адвокати, партийни лидери, кметове, офицери от полицията и обикновени полицаи. Пипалата на Висшия съвет на Синдиката са проникнали във всички американски затвори. „Корпорацията за убийства“ притежава фантастична мрежа от информатори и доносници. Превъзнасяният от идеолозите на империализма „американски начин на живот“ в действителност е изпълнен с алкохол, наркотици, проституция, разврат, корупция и насилие. Честта и достойнството на човека са унизени и поругани. Обществото е застрашено от интелектуална отрова и безсрамие. В Америка на долара и бизнеса най-богатият пазар е пазарът на човешките пороци. САЩ се оказват подчинени на диктата на организираната престъпност. Гангстерите не само успяват да избягнат справедливо възмездие, но продължават да осъществяват безнаказано престъпната си власт с предизвикателно високомерие и оскърбителен цинизъм. В този смисъл книгата на Шарлие и Марсили е своеобразно обвинение против господствуващата класа и управляващите среди на САЩ.
Наистина в книгата не са изяснени действителните причини на престъпността, които се коренят в самата „социална система, която увеличава богатствата си, но не намалява бедността и при която престъпността расте по-бързо, отколкото броят на населението“. (Маркс, К., Фр. Енгелс. Съч. Т. 13, с. 516.) Не би могло да се очаква, че ще се намери отговор и на основния въпрос — пътищата за преодоляване на чудовищната престъпност в САЩ. Авторите не са си поставяли и такива задачи. Разбира се и тук с пълна сила важи марксистко-ленинското положение, че с премахването на буржоазноексплоататорската система престъпленията неизбежно ще почнат да „отмират“.