Парламентьорът

Може би си спомняте, че когато в началото на седемдесетте години, след военните действия при Йом Кипур, цените на нефта скочиха неимоверно, предложихме да снабдяваме Западна Европа с природен газ посредством тръбопроводи. Това щеше да ни даде възможност да изградим необходимата снабдителна мрежа, защото западноевропейците бяха готови да финансират авансово този проект. Той обаче пропадна, тъй като американците нямаха полза от нас. В настоящия момент, след така нареченото „размразяване“, тази идея вероятно би била политически приемлива, но цените на нефта на западния пазар са ниски и никой не се нуждае от нашия природен газ. А когато изчерпването на нефта в глобален мащаб отново повиши цените до такава степен, че Западът да прояви предишния интерес към нашия природен газ, за Съветския съюз ще бъде вече твърде късно.

Следователно нито една от приемливите за нас алтернативи не е приложима на практика. Природният газ и атомната енергия не ни спасяват. Преобладаващото мнозинство от нашите производства и тези на партньорите ни, които разчитат изключително на нас за снабдяване с енергия, са неразривно обвързани с необходимостта от горива и суровини на базата на суровия нефт.

СЪЮЗНИЦИ:

Кратка справка за нашите съюзници в Централна Европа, които западната пропаганда нарича „сателити“ на Съветския съюз: независимо, че общата им продукция, основно от малките залежи край Плоещ, Румъния, възлиза на 2 милиарда барела годишно, това е само капка в морето в сравнение с техните нужди. Останалото количество доставяме ние и това е една от връзките, с които ги държим в нашия лагер. Наистина ние одобрихме някои техни бартерни сделки с Близкия изток, за да се облекчим в известна степен от техните искания. Но ако те някога достигнат пълна зависимост от нас по отношение на петролните доставки, ставайки по този начин зависими от Запада, ще бъде само въпрос на време, при това на много кратък период от време, преди Източна Германия, Полша, Чехословакия, Унгария и дори Румъния да преминат в капиталистическия лагер.