Принцеса Алесандра

Наричаха го Делфина, а той я беше кръстил Зверчето. Принцеса Алесандра не разбираше защо Колин, синът на настойника й, носеше прякор на морски бозайник, но със сигурност знаеше причината за нейния собствен прякор. Тя си го бе заслужила. Когато беше малка, тя наистина се държеше като зверче. Един-единствен път бе срещала Колин и по-големия му брат Кейн и тя се беше държала безсрамно и неприлично. Вярно, че тогава беше дете, при това разглезено — нещо естествено като се има предвид факта, че беше единствено дете и роднини и слуги непрекъснато я обграждаха с внимание. И майка й и баща й по природа бяха търпеливи и пренебрегваха непристойното й поведение, докато накрая тя надрасна избухливите си настроения и се науми да бъде по-въздържана.

Алесандра беше съвсем малка, когато родителите й я заведоха на гости в Англия за кратко време. Едва-едва си спомняше херцог и херцогиня Уилямшиър, беше забравила как изглеждат дъщерите им и имаше някаква смътна представа за двамата им по-големи сина, Колин и Кейн.

В съзнанието й те бяха великани, но по онова време тя беше дете, а те — големи зрели мъже. И ако днес ги срещне, тя едва ли би могла да ги разпознае. Надяваше се, че Колин е забравил както неприличното й държание, така и прякора й. Много по-лесно би понесла всичко, ако тя и Колин се разбираха добре. Двете задачи, които й предстояха, бяха трудни и беше крайно наложително да има едно сигурно и безопасно място, където би могла да се прибира в края на всеки ден.

Беше пристигнала в Англия в мрачното утро на един понеделник и веднага замина за имението на херцог Уилямшиър. Алесандра не се чувствуваше добре, но си мислеше, че именно безпокойството е причина за неразположението й. Топлотата и непринудеността, с която я посрещнаха, й помогнаха да се възстанови и бързо разсеяха притесненията й. Херцогът и херцогинята приеха Алесандра като собствена дъщеря. Държаха се към нея като към член от семейството и дори от време на време се вслушваха в мнението й, с изключение на един съществен въпрос, по който Алесандра и настойникът й не можаха да постигнат съгласие. Херцогът и херцогинята имаха намерение да придружат Алесандра до Лондон и там да отворят къщата си за сезона. Алесандра си беше уредила над петнадесет срещи, но няколко дни преди да заминат херцогът и жена му се разболяха.

Алесандра настояваше да тръгне сама, като ги уверяваше, че не би искала да бъде в тежест на никого и предложи да наеме собствена къща в града. Само при мисълта за това херцогинята получи сърцебиене, но Алесандра остана твърдо на своята позиция. Тя напомни на настойника си, че е вече достатъчно голяма и може сама да се грижи за себе си. Херцогът не искаше и дума да чуе. Разразилият се спор трая няколко дни и в крайна сметка решиха Алесандра да отседне при Кейн и жена му Джейд. За нещастие, точно в деня преди Алесандра да пристигне, Кейн и Джейд се разболяха от същата загадъчна болест, която мъчеше херцога, херцогинята и четирите им дъщери.