Дълбоки води

Елайъс Уинтърс се загледа в лицето на мъжа, когото възнамеряваше да унищожи, и най-после прозря истината. С шокиращо убийствена яснота установи, че е пропилял няколко години от живота си да планира съвършено неудовлетворяващо го възмездие.

— Е, Уинтърс? — Тежките черти на Гарик Кийуърт бяха замръзнали от раздразнение и нетърпение. — Ти настоя за тази среща. Имал си за обсъждане въпроси, отнасящи се до компанията ми в Тихия океан.

— Да.

— Дай да ги чуя. Ти можеш да си позволиш цял ден да си клатиш краката, но мен ме чака работа.

— Не мисля да ти отнемам много време.

Елайъс погледна към тънкия плик, който носеше със себе си.

Съдържанието на информацията в невзрачния плик целеше да осакати, а евентуално и смъртоносно да нарани „Кийуърт интернешънъл“. Представляваше кулминацията на тригодишно прецизно планиране, безкрайни нощи, прекарани в изучаването на разнообразни данни, несметни часове на предпазливи маневри и манипулации.

Най-после всичко си дойде на мястото.

Имаше шанс през следващите няколко седмици голямата спедиторска фирма, известна по цялото тихоокеанско крайбрежие като „Кийуърт интернешънъл“, да бъде поставена на колене заради съдържащата се в плика информация. Компанията вероятно никога нямаше да се съвземе от огромния пожар, който Елайъс се готвеше да запали.

Елайъс изучаваше опонента си с тренираното търпение и дисциплина, развити в съзнанието му от шестнадесет годишна възраст. Знаеше, че „Кийуърт интернешънъл“ е най-важното нещо в живота на Гарик Кийуърт.

Съпругата на Кийуърт го напусна преди години. Така и не си даде труда да се ожени отново. Отчужди се и от сина си Джъстин, който се бореше да изгради сам конкурентна спедиторска фирма тук, в Сиатъл. Каквито и приятели да имаше Кийуърт, тези типове щяха да изчезнат мигом, дочуеха ли нещо за финансовите му затруднения. Не би намерил утеха дори в прочутата си колекция от резбовани фигури, събирани из Тихоокеанските острови. Елайъс знаеше, че те не представляват никакъв интерес за Кийуърт — трупаше ги само заради престижа, който му даваха.

Единственото творение на Кийуърт бе компанията. С монументалната арогантност на древен фараон той бе изградил своя пирамида — съкровищница от богатства, върху чийто връх седеше сам.

Но Елайъс успя да разхлаби някои опорни камъни, крепящи масивната тежест на Кийуъртовата пирамида. Сега му оставаше да осигури начин тъмните води на възмездието да потекат, като запази в тайна съдържанието на малкия плик още няколко седмици.

В момента трябваше просто да излезе от офиса на Кийуърт. Беше толкова елементарно.

— Разполагаш с пет минути, Уинтърс. Казвай каквото ще казваш. Съвещанието ми започва в единадесет и половина.