Жена в безкрайността

— Жалко, наистина — рече Крисуъл, едва удържайки предателската си усмивка. Бе изненадан и от факта, че толкова се радва на собствената си смърт.

— Да, тя го преживя трудно. Никога не съм виждала човек, който толкова да страда. Казваше, че не може да живее без съпруга си на този свят. Затова уреди нещата, продаде къщата и се упъти към хотел „Холидей“, на Четвърто авеню. Казват, че е преминала през онази дяволия, през Пропастта, както й викат. Беше уверена, че някъде непременно ще го намери, че някъде трябва да има свят, в който той е жив, а тя — умряла. Че с цената на всичко ще намери тоя свят, дори ако трябва да го търси до свършека на дните си. Тъй рече — „ще търси този свят до свършека на дните си“. Нали виждате, не мога да ви помогна. Просто нея я няма тук.

Крисуъл отново потъна в бездната на отчаянието. Без да промълви нито дума, той се извърна и тръгна обратно по пътечката. Беше толкова близо, толкова близо! Ако Карен поне мъничко беше почакала, поне мъничко… Но той ще я намери. Тя е там, в Пропастта, в една от многото вселени, които този феномен свързва. Той трябва да я намери. Нея — жената, която обичаше. Крисуъл се втурна тичешком към Пропастта. Бягаше и плачеше като дете…