Утре ме няма
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Утре ме няма». Краткое содержание книги:
Ню Йорк. Два часът през нощта. Във вагона на метрото има петима пътници. И Джак Ричър. Четирима изглеждат напълно нормално. Петият обаче не — странно облечената жена с втренчен поглед очевидно е на ръба на отчаянието. В рамките на няколко секунди Ричър трябва да реши дали да действа, за да спаси хиляди невинни. А може би греши?
Намесата му ще предизвика поредица от стряскащи разкрития, водещи назад във времето към войната в Афганистан и неофициалното американско участие в нея, както и куп кървави сблъсъци по улиците на Манхатън. Животът на Ричър наистина е в опасност. Но кога ли това го е плашело?
После погледнах пак. И се раздвижих отново. Защото всичко от девета до единайсета точка съвпадаше, а те бяха най-важните в списъка.
3
Девета точка — нашепват молитви. Досега всички известни атентати са били вдъхновявани, мотивирани, одобрявани или контролирани от някаква религия — почти изключително от ислямската, — а мюсюлманите са свикнали да се молят на публични места. Оцелели очевидци споменават за дълги напеви, повтаряни безкрай, повече или по-малко беззвучно, но с видимо движение на устните. Пътник номер четири наистина правеше точно това. Устните на жената се движеха под втренчените очи, нашепваха някаква дълга, задъхана, ритуална молитва, която сякаш се повтаряше отново и отново на всеки двайсетина секунди. Може би вече се представяше на божеството, което очакваше да я посрещне от другата страна. А може би се опитваше да убеди сама себе си, че има божество и друга страна.
Влакът спря на Двайсет и трета улица. Вратите се отвориха. Никой не слезе. Никой не се качи. Видях червените обозначения на изхода над перона — Двайсет и втора улица и Парк Авеню, североизточен ъгъл, или Двайсет и трета улица и Парк Авеню, югоизточен ъгъл. Най-обикновени тротоари в Манхатън, които изведнъж ми се сториха много привлекателни.
Останах на мястото си. Вратите се затвориха. Влакът потегли.
Десета точка — голяма чанта.
Динамитът е стабилен експлозив, стига да е пресен. Не може да се взриви сам. Трябват му детонатори. Детонаторите се свързват с проводници към източник на електричество с прекъсвач. Големите детониращи кутии с ръчка отгоре, познати ни от старите уестърни, са двете неща едновременно. Първата част от хода на дръжката задвижва динамо като на полеви телефон, а втората част включва прекъсвач. Не става за пренасяне. За да не те видят, трябва да имаш батерии, а за да се взриви линеен метър и нещо динамит, са нужни определени волтове и ампери. Малките цилиндрични батерийки тип АА дават нищожни волт и половина. Недостатъчно, според съществуващите правила. Батерия от девет волта е малко по-добра, но за да се получи сериозен начален импулс, е необходим акумулатор колкото голяма консервена кутия, каквито се използват в големите фенери и могат да се купят свободно. Много голям и много тежък е, за да се носи в джоб, и затова е чантата. Акумулаторът е на дъното, от него излизат проводниците към прекъсвача, после преминават през незабележим процеп на задната страна на чантата и се мушват в подгъва на странната дреха.
Пътник номер четири носеше черна брезентова чанта като на пощальон, с ремък през рамо, дръпната напред, върху коленете. Издутините на плътната материя показваха, че в чантата има само един, при това тежък предмет.
Влакът спря на Двайсет и осма улица. Вратите се отвориха. Никой не слезе. Никой не се качи. Вратите се затвориха и влакът потегли.
Единайсета точка — ръце в чантата.
Преди двайсет години тази точка беше току-що добавена. Дотогава списъкът свършваше с десета точка. Нещата обаче се развиват. Действие, после противодействие. Израелските сили за сигурност и някои по-храбри членове на обществеността възприеха нова тактика. Ако някой събуди подозренията ви, не бягате — всъщност това няма и особен смисъл. Не можете да бягате по-бързо от шрапнел. Вместо да бягате, сграбчвате подозрителния тип в мечешка прегръдка. Притискате ръцете му до тялото. Пречите му да достигне бутона. Няколко нападения бяха предотвратени по този начин. Животът на много хора беше спасен. Атентаторите обаче също извлякоха поуки. Сега ги учат да държат пръст на бутона по всяко време, така че прегръдката да стане безпредметна. Бутонът е в чантата, до акумулатора. Следователно ръцете са в чантата.
Пътник номер четири държеше ръцете си в чантата. Капакът беше смачкан между китките й.
Влакът спря на Трийсет и трета улица. Вратите се отвориха. Никой не слезе. Самотна жена се поколеба, после пристъпи вдясно и се качи в съседния вагон. Обърнах се и през малкото прозорче отзад видях как тя сяда недалеч от мен. Две стени от стомана и пространството между вагоните. Исках да й махна да се отдалечи. В другия край на вагона имаше по-голям шанс да оцелее. Не й махнах. Не ме виждаше, а и бездруго нямаше да ми обърне внимание. Познавам Ню Йорк. Хората не се доверяват на налудничави жестове в метрото, и то нощем.
Вратите останаха отворени малко по-дълго от нормалното. В продължение на една безумна секунда си мислех да подгоня всички навън. Не го направих. Би било наистина комично. Щях да предизвикам изненада, неразбиране, може би и поради езиковата бариера. Не бях сигурен, че знам испанската дума за „бомба“. Може би bomba. Или това беше електрическа крушка? Смахнат тип, който крещи нещо за електрически крушки, нямаше да помогне на никого.