Утре ме няма
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Утре ме няма». Краткое содержание книги:
Ню Йорк. Два часът през нощта. Във вагона на метрото има петима пътници. И Джак Ричър. Четирима изглеждат напълно нормално. Петият обаче не — странно облечената жена с втренчен поглед очевидно е на ръба на отчаянието. В рамките на няколко секунди Ричър трябва да реши дали да действа, за да спаси хиляди невинни. А може би греши?
Намесата му ще предизвика поредица от стряскащи разкрития, водещи назад във времето към войната в Афганистан и неофициалното американско участие в нея, както и куп кървави сблъсъци по улиците на Манхатън. Животът на Ричър наистина е в опасност. Но кога ли това го е плашело?
— Може би щеше да победи. Лайла е очаквала тя да извади нещо от джоба или чантата си. Щеше да има елемент на изненада.
— Имала е револвер с шест патрона. Онези са били двайсет и двама.
Кимнах.
— Щеше да умре, разбира се. Но може би щеше да умре удовлетворена.
Тереза дойде да ме види в хотела на другия ден. Каза ми, че Сансъм е открил вероятното място с дължина около километър и пътните патрули са го заградили с оранжеви конуси. Три часа след началото на търсенето намерили мобилния телефон на Сюзан. Малко след това, на метър от него, намерили и флаш паметта.
Била смачкана. На парчета. Неизползваема.
Заминах от Ню Йорк на следващия ден. Тръгнах на юг. През голяма част от следващите две седмици се мъчих да отгатна какво може да е имало на онази снимка.
Идваха ми наум всякакви варианти, включително нарушаване на шериата, или неща, свързани с домашни животни. Въображаемите зловещи сценарии от долината Коренгал се редуваха със спомена как удрям Лайла Хот по лицето. Ляв, прав, хрущенето на счупена кост и хрущял под юмрука ми. Обезобразеното лице. Епизодът непрекъснато се връщаше в съзнанието ми. Не знам защо. След това я прободох с нож и я удуших, но едва си спомнях как го бях направил. Може би да удрям жена беше в сериозен разрез с ценностите ми. Нелогично.
В края на краищата образите избледняха и ми омръзна да гадая какво е правил Осама бин Ладен с козите си. След месец забравих всичко. Раната ми зарасна чудесно. Белегът беше тънък и бял. Шевовете бяха прави и малки. Коремът ми беше като учебник — този шев е направен правилно, а този — не. Никога обаче не забравих как по-раншният груб шев спаси живота ми. Всичко се връща. Бях получил отлично наследство от атентата в Бейрут, планиран, платен и извършен от неизвестни лица.