Приключенията на Лукчо

Но той беше толкова дребен, че никой не забеляза поклона му. От страх да не го помислят за невъзпитан Грах се поклони още веднъж, и то тъй дълбоко, че се преметна.

— Кажете на този човек, че в името на закона той трябва да напусне къщата си веднага. И доведете до знанието на всички, че графините Череша имат намерение да поставят в тоя кучкарник едно зло куче, да плаши децата, които от известно време са станали много нахални.

— Но вижте, аз... — започна да фъфли господин Грах, позеленявайки от страх.

— Какво ще виждам! Вие адвокат ли сте, или какво?

— Ваше превъзходителство, аз съм дипломиран по гражданско, религиозно и наказателно право в университета в Саламанка.

— Това е достатъчно. Щом сте адвокат, правото е на моя страна. Можете да си отидете.

— Да, господине! Да, господине! — и господин Грах изчезна като дим.

— Чу ли какво каза адвокатът? — запита Домат чичо Тиквичка.

— Но адвокатът нищо не каза, нищо.

— Как, ти се осмеляваш да ми възразяваш, нещастнико?

— Ваше превъзходителство, аз не съм промълвил нито дума — измърмори Тиквичка.

— Кой проговори тогава?

Домат хвърли наоколо заплашителен поглед.

— Мошеник! Разбойник! — се чу отново.

— Кой каза това! А, навярно е онзи стар смутител на реда, майстор Гроздан — реши Домат и като се отправи към дюкянчето на обущаря, почука с жезъла си по ролетката и изкрещя:

— Зная, зная, майстор Гроздане, че във вашата обущарница се говорят разни неща против мене и благородните графини Череша. Вие нямате капка уважение към двете нещастни жени вдовици и кръгли сирачета. Но ще дойде и вашият ред и тогава ще видим кой ще се смее.

— Ще дойде и твоят ред, Домате, и тогава ще се пукнеш! — каза отново гласът. И притежателят на гласа — Лукчо — се приближи спокойно с ръце в джобовете до страшния дон Домат, който дори и за миг не помисли, че не друг, а това момченце му бе казало обидните думи.

— Откъде изникна ти? Защо не си на работа?

— Аз не работя — каза Лукчо, — аз съм ученик.

— А какво учиш? Къде са книгите ти?

— Изучавам негодниците, ваше превъзходителство. Тъкмо сега попаднах на един и не искам да изпусна случая да го разуча добре.

— Негодник ли? Тук всички са негодници. Но ако си открил някой нов, покажи ми го.

— Разбира се, ваше превъзходителство — отговори Лукчо, като му намигна дяволито. Той бръкна още по-дълбоко в левия си джоб и извади едно огледалце, с което обичаше да си играе. Застана пред муцуната на Домат и бутна огледалото под носа му.

— Ето го, ваше превъзходителство. Разгледайте го добре!

Домат погледна с любопитство в огледалото. Кой знае какво се надяваше да види! Но, разбира се, той видя само лицето си, огненочервено, с малки и зли очи и уста, напомняща процепа на спестовна касичка.

Най-после разбра, че Лукчо се подиграва с него. Тогава просто побесня. Сграбчи момчето с две ръце за косата и започна да тегли.

— Ох, ох — крещеше Лукчо, без да престава да се смее. — Ваше превъзходителство, вие имате твърде много сила за един негодник. Вие сте силен колкото цяла дружина негодници.