Карибски романс
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кънчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карибски романс». Краткое содержание книги:
Тя не знаеше, че тези очи са очите на човек, който ще преобърне света й. Ще я накара отново да се замисли за нещата, от които се е отказала, за нещата, от които се крие, за хората, които искат да я наранят и ще я накара да се почуства отново жива и обичана — този път истински.
Тъй като Сан Мигел беше пристанище и корабите докарваха моряци за кратък престой и туристи в отпуск, за Моралес не бяха новост неприятните и тъмните страни на човешката природа. Той обаче се гордееше с ниския процент на сериозните престъпления на острова. Убийството на американеца го подразни, както досадна муха ядосва настанилия се удобно в люлеещия се стол на верандата си човек. За един полицай не бе нужно да работи в голям град, за да разпознае професионалното изпълнение. На Косумел нямаше място за организирана престъпност.
Но Моралес беше и семеен човек. Познаваше обичта и мъката, знаеше също, че на някои хора им се налага да скриват и двете. В хладния, неподвижен въздух на моргата той стоеше до Джоунъс и чакаше. Американецът беше с глава по-висок, скован и бледен.
— Това вашият брат ли е, господин Шарп?
Макар че нямаше нужда да пита.
Джоунъс погледна надолу към другата страна на монетата.
— Да.
Моралес мълчаливо се отдалечи, за да му даде нужното време.
Изглеждаше невъзможно. Джоунъс знаеше, че и с часове да стои, втренчил поглед в лицето на брат си, все щеше да му се струва невъзможно. Джери вечно бе търсил лесния път, големия удар и невинаги беше достоен за възхищение. Ала той неизменно бе преизпълнен с възторг и ентусиазъм, кипеше от живот. Джоунъс бавно докосна ръката му. Сега тя лежеше безжизнено и той нищо не можеше да поправи. Никакви постъпки и ходатайства не можеха да го върнат обратно. Също толкова бавно отдръпна пръсти. Изглеждаше немислимо, но бе факт.
Моралес кимна на придружаващия служител да ги изведе.
— Моите съболезнования.
Джоунъс поклати глава. Болката го пронизваше в тила като с тъп нож. Прикри я с ледена сдържаност.
— Кой е убил брат ми, капитане?
— Не зная. Разследваме случая.
— Имате ли подозрения?
Моралес разпери ръце и тръгна по коридора.
— Брат ви е пристигнал на Косумел само преди три седмици, господин Шарп. В момента разпитваме всеки, който е контактувал с него през това време — той отвори вратата, пристъпи навън и пое дълбоко свежия, ухаещ на цветя въздух. Мъжът до него изглежда не забелязваше промяната. — Уверявам ви, че ще направим всичко възможно, за да открием убиеца на брат ви.
Яростта, която Джоунъс бе овладявал толкова часове, си проби път към повърхността.
— Уверявате ме! Нито ви знам, нито ви познавам — извади с твърда ръка цигара и, докато я палеше, наблюдаваше капитана с присвити очи. — А и вие изобщо не сте познавали Джери.
— Това е моят остров — очите на Моралес останаха приковани в тези на спътника му. — Щом има убийство, ще разкрием извършителя.
— Професионалист е — издуха Джоунъс дима, който увисна в неподвижния въздух. Нямаше и повей, за да го разсее. — Това и двамата го знаем, нали?
Моралес не отговори веднага. Той все още чакаше да получи информация на запитването си относно Джеръмая Шарп.
— Брат ви е бил застрелян, господин Шари, и ние провеждаме разследване, за да разберем кой, как и защо го е направил. Можете да сте от помощ, като ни дадете някои сведения.
Джоунъс впери поглед във вратата. Вратата, която водеше надолу по коридора към трупа на брат му.
— Трябва да повървя — промълви.
Моралес изчака да прекосят тревната площ, после шосето. Тръгнаха мълчаливо покрай вълнолома.
— Защо брат ви е дошъл на Косумел?
— Не зная — Джоунъс дръпна силно от цигарата, докато тя не изгоря до филтъра. — Джери харесваше палмите.
— Какво работеше? С какво се занимаваше?
Джоунъс се усмихна криво и стъпка димящия филтър. Слънчеви зайчета проблясваха като диаманти върху водата.
— Джери обичаше да нарича себе си волнонаемен. Пътуваше, не се задържаше на едно място — и докарваше усложнения в живота му толкова често, колкото и радост. Втренчил отсъстващ поглед в морето, Джоунъс си припомняше споделените приятни мигове, караниците и споровете, противоположните възгледи. — За Джери винаги важни бяха следващият град, следващата работа. Последното, което чух — преди две седмици — беше, че давал уроци по гмуркане на туристи.
— Водолазен клуб „Черния корал“ — потвърди Моралес. — Елизабет Палмър го беше наела на почасова надница.
— Палмър… — Джоунъс откъсна поглед от водата. — Това е жената, с която е живял.
— Госпожица Палмър даваше на брат ви стая под наем — поправи го Моралес със строга благопристойност. — Тя също е била сред групата, която е открила тялото му. Предостави на нашата служба пълното си съдействие.