Присъда в смъртта

— Не се заяждам с теб. Само искам да разбера как стоят нещата.

— Познавам те добре, скъпа. Яд те е, че изобщо съм тук.

Ив предпочете да не му отговори. Рурк забеляза, че късата й коса е разрошена от лекия утринен вятър, който подухваше, докато разговаряха пред клуба. Служителите от моргата отвориха вратата и отвън долетя шумът от улицата.

Въпреки ранния час движението вече беше претоварено. Раздразнени шофьори гневно натискаха клаксоните на колите си, небето беше почерняло от въздушни автобуси. Някакъв подранил продавач на закуски видя носилката и подвикна:

— К’во е станало, бе?

— Признавам, че съм ядосана от присъствието ти — наруши мълчанието Ив. — Но ще ми мине. Кога за последен път си бил в клуба?

— Не съм стъпвал тук от месеци. Управата се справя добре и не се налага да се намесвам.

— Кой е управителят?

— Ру Маклийн. Ако желаеш, ще ти дам сведения за нея.

— Да, спешно са ми необходими. Искаш ли да огледаш заведението, да видиш какви са пораженията?

— Няма смисъл. Не съм бил тук отдавна и не си спомням как е изглеждала залата… пък и доколкото забелязах, не е останало много за разглеждане. По-добре да се върна по-късно, за да преценя щетите.

— Ще наредя да те пускат. Какво има, Пийбоди? — Обърна се към сътрудничката си, която незабелязано се беше приближила и деликатно се изкашля.

— Извинете, че ви прекъсвам, лейтенант. Искам да ви уведомя, че се свързах с непосредствения началник на убития. Капитанът обеща да изпрати полицаи от участъка и психолог да уведомят близките. Попита дали ще ги придружите и вие, или да отидат сами.

— Помоли да ме почакат. Ще се срещнем с тях пред жилището на жертвата. Рурк, налага се да те оставя.

— Не бих искал да упражнявам твоята професия, лейтенант. — Той хвана ръката й и я стисна, сякаш допирът го успокояваше. — Няма как, дългът те зове. Ще се постарая да получиш възможно най-бързо сведенията, които са ти необходими.

Обърна се и тръгна към вратата, ала гласът на Ив го накара да спре.

— Рурк! Съжалявам, задето са унищожили твоята собственост.

Той обърна глава и очите му проблеснаха:

— Пет пари не давам за няколко счупени огледала и маси!

— Преструва се — промърмори Ив, когато съпругът й излезе.

— Какво казахте, лейтенант?

— Рурк няма да позволи престъпникът да се измъкне безнаказано. Приема случилото се като лична обида… — Въздъхна и добави: — Хайде, Пийбоди. Да разговаряме със съпругата и да приключим поне с това неприятно задължение.