Присъда в смъртта

— Нямам представа, но веднага ще проверя. — Извади от вътрешния си джоб електронен бележник и изписа името, което му беше казала Ив.

— Мъртъв ли е?

— Със сигурност.

— Да, бил е мой служител — потвърди Рурк и в гласа му се прокраднаха студени нотки. — Постъпил е преди три месеца на непълно работно време — четири вечери седмично. Бил е семеен.

— Зная. — Известно й беше, че той е съпричастен към съдбите на своите служители и винаги изпитваше умиление от тази негова „слабост“. — Освен това е бил полицай. — Този път тя иронично повдигна вежди: — Май тази малка подробност не присъства в справката.

— Не. Изглежда, завеждащият личен състав е проявил непростима небрежност и ще си понесе последствията. Ще ми разрешиш ли да вляза?

— Да, но преди това ще те попитам още нещо. Откога си собственик на клуба?

— Купих го преди четири години.

— Колко души работят в заведението? Интересуват ме всички, включително онези на непълно работно време.

— Ще ти предоставя цялата информация, лейтенант, ще отговоря и на въпросите ти. — За миг очите му гневно проблеснаха и той отвори вратата. — Но първо искам да огледам заведението.

Мина покрай нея, влезе в клуба, огледа се, сетне впери поглед в черния чувал, който служителите от моргата бяха поставили на носилката.

— Как е бил убит?

— Старателно — иронично отвърна Ив, а когато той се обърна и я изгледа, добави с въздишка: — Гледката беше ужасяваща. Смазали са главата му с метална бухалка. — Видя как Рурк погледна към счупеното огледало на стената, върху което пръските от кръв образуваха странни шарки, и побърза да го успокои: — След първите удари е изпаднал в безсъзнание и не е чувствал болка.

— Удряли ли са те с бухалка? На мен ми се е случвало — побърза да добави, преди Ив да отговори. — Повярвай, преживяването не е от най-приятните. И още нещо — не вярвам, че престъпникът е възнамерявал да извърши обир и е убил бармана в пристъп на ярост.

— Защо?

— Защото са изпочупени бутилки с първокачествен алкохол. Много по-логично е крадецът да ги продаде срещу солидна сума. Когато се предприема удар срещу луксозен нощен клуб, престъпниците не се интересуват от парите в касата, а от склада с алкохолни напитки или от оборудването.

— От собствен опит ли го знаеш?

Забележката й го накара да се усмихне, макар че изобщо не му беше до смях:

— Разбира се. Говоря от позицията на собственик на заведение и на гражданин, спазващ законите.

— Изказването ти е покъртително…

— Къде са дисковете от охранителните камери? — прекъсна я Рурк.

— Изчезнали са. Навярно ги е взел убиецът.

— Следователно предварително е огледал заведението и е знаел какво и къде да търси.