Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
НЯМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ, че Микаел Блумквист никога през живота си не бе използвал името си Карл, нито пък се бе подписвал като Карл Блумквист. От този момент нататък за негово най-огромно съжаление всичките му колеги започнаха да го наричат Кале Блумквист – те произнасяха прякора му насмешливо и закачливо, не враждебно, но и не особено дружелюбно. При цялото си уважение към Астрид Линдгрен, чиито книги обичаше, той мразеше прозвището си. Трябваше да минат няколко години, през които успя да натрупа по-сериозни журналистически заслуги, преди прякорът му да бъде позабравен, но въпреки това Микаел продължаваше да подскача като ужилен всеки път, щом някой го наречеше така в негово присъствие.
И така, той се усмихна спокойно и погледна в очите журналиста от вечерния вестник.
– Ами измисли нещо. Статиите ти така или иначе винаги са скалъпени.
Тонът на разговора бе приветлив. Те всички малко или много се познаваха, а най-отявлените критици на Микаел ги нямаше. Всъщност той бе работил с единия от присъстващите журналисти, а преди няколко години дори бе успял да свали репортерката, която работеше за Тв 4.
– Здравата те скастриха там вътре – констатира младият представител на „Дагенс Индустри“, който очевидно бе назначен по заместване.
– Мда – съгласи се Микаел. Нямаше как да го отрече.
– Как се чувстваш сега?
Въпреки сериозността на ситуацията нито Микаел, нито останалите по-възрастни журналисти можаха да сдържат усмивките си, когато чуха логично последвалия въпрос. Микаел се спогледа с дамата от Тв 4. „Как се чувстваш сега?“ – според Сериозните журналисти това бе единственият въпрос, който Глупавите спортни репортери успяваха да зададат на задъханите спортисти след финалната линия. След това обаче Микаел отново стана сериозен.
– Аз, разбира се, мога единствено да съжалявам, че съдът не взе друго решение – отвърна той малко сухо.
– Три месеца затвор и обезщетение от сто и петдесет хиляди крони. Това никак не е малко – рече представителката на Тв 4.
– Ще го преживея.
– Ще помолиш ли Венерстрьом за извинение? Ще си стиснете ли ръцете?
– Едва ли. Мнението ми за бизнес етиката на господин Венерстрьом не се е променило особено.
– Тоест продължаваш да твърдиш, че той е мошеник? – побърза да попита „Дагенс Индустри“.
Този въпрос можеше да роди статия с потенциално унищожително заглавие и Микаел вероятно щеше да падне в капана, ако нетърпението, с което репортерът му поднесе микрофона, не бе издало намеренията му. За миг се замисли какво да отговори.
Съдът все пак бе постановил, че Микаел Блумквист е опозорил името на финансиста Ханс-Ерик Венерстрьом. Бяха го осъдили за клевета. Процесът бе приключил и той нямаше намерение да обжалва. Какво щеше да се случи обаче, ако по невнимание отново повтореше твърденията си още на излизане от съда? Микаел реши да не отговаря.
– Смятам, че имах достатъчно основания да публикувам събраните от мен сведения. Съдът обаче е на различно мнение и аз, разбира се, трябва да го приема. С колегите ще обсъдим внимателно присъдата и ще решим какви действия да предприемем. За момента няма какво повече да добавя.
– Ти явно си забравил, че всеки журналист трябва да подкрепи твърденията си с доказателства – каза малко рязко репортерката от Тв 4.
Не можеше да отрече, че бе права. С нея бяха добри приятели. Изражението на лицето ѝ бе неутрално, но на Микаел му се стори, че забеляза разочарование и дистанцираност в очите ѝ.
Микаел Блумквист остана да отговаря на въпросите им още няколко мъчителни минути. Във въздуха висеше един неизречен въпрос – как така Микаел бе написал статия, без да има каквито и да било доказателства за твърденията си. Нито един репортер не го зададе може би защото всичко бе страшно нелогично и срамно. Репортерите пред него, с изключение на младока от „Дагенс Индустри“, до един бяха ветерани с богат опит. За тях евентуалният отговор на този въпрос би бил непонятен.
Представителката на Тв 4 го накара да застане пред вратата на кметството и го интервюира пред камерата. Тя се държеше по-мило, отколкото той заслужаваше. Бе казал достатъчно, така че всички репортери да са доволни. Историята му щеше да роди доста заглавия – нямаше как да го избегне. За пореден път си каза, че все пак това бе най-важното събитие в медийното пространство за годината. Журналистите бяха получили каквото искаха и се върнаха всеки в съответната редакция.
МИСЛЕШЕ да се поразходи, но този декемврийски ден се оказа доста ветровит и той се почувства премръзнал още след края на интервюто. Докато стоеше сам на стълбите пред кметството, вдигна глава и видя Уилям Борг да излиза от колата си, където бе изчакал Тв 4 да приключи. Погледите им се срещнаха, а Уилям Борг се усмихна.