Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Това беше просто поредното от мистериозните цветя, които пристигаха в подплатен с въздушни мехурчета пощенски плик на 1 ноември. Всяка година те бяха различни, но винаги красиви и изключително редки. Както обикновено цветето бе хербаризирано, внимателно закрепено на акварелна хартия и поставено зад стъкло в рамка с размери 29 на 16 см.
МИСТЕРИЯТА С ЦВЕТЯТА никога не стана достояние на масмедиите или на широката общественост. За нея знаеха само ограничен кръг хора. Трийсет години по-рано ежегодните писма с цветя бяха изследвани в Държавната лаборатория по криминалистика от експерти по пръстови отпечатъци, графолози и криминални инспектори, както и от група роднини и приятели на получателя. Сега в драмата бяха замесени само три лица – остарелият рожденик, пенсионираният полицай и, разбира се, неизвестният подател на подаръците. И тъй като първите двама бяха достигнали толкова почтена възраст, че всеки нов ден ги доближаваше до момента на неизбежното, кръгът заинтересовани от мистерията скоро щеше съвсем да се стесни.
Пенсионираният полицай бе жилав ветеран. Той никога нямаше да забрави първата си акция, когато трябваше да арестува един буйстващ, доста пиян стрелочник, за да му попречи да навреди на себе си или на други хора. По време на кариерата си бе вкарал в затвора бракониери, съпрузи побойници, измамници, крадци на коли и шофиращи в нетрезво състояние. Бе се сблъсквал с влизащи с взлом крадци, обирджии, пласьори на наркотици, изнасилвачи и бомбаджии, всеки от които бе повече или по-малко превъртял. Бе работил върху девет случая на предумишлени и непредумишлени убийства. При пет от тях извършителите, раздирани от угризения, сами бяха позвънили в полицията и бяха признали, че са убили съпругата, брат си или някой друг близък. При други три бе проведено разследване – два бяха разрешени след няколко дни, а последният – след две години с помощта на Националното бюро за разследване.
Деветият случай не стигна до съд. Полицаите знаеха кой бе извършителят, но доказателствата бяха толкова слаби, че прокурорът реши да не повдига обвинения. За огромно съжаление на инспектора разследването постепенно бе преустановено. Като цяло кариерата му бе забележителна и той можеше да бъде доволен от постигнатото.
Това обаче бе последното, което можеше да се каже за него.
Неразрешеният все още „Случай с хербаризираните цветя“, при който абсурдността на ситуацията се засилваше и от факта, че след хилядите часове на размисъл по време на активната му служба и след като излезе в пенсия, той дори не беше сигурен дали в случая ставаше въпрос за престъпление.
Двамата мъже знаеха, че човекът, който бе сложил цветето в рамка, бе използвал ръкавици, така че нямаше да открият отпечатъци нито по дървената част, нито по стъклото. Наясно бяха и че нямаше как да проследят подателя. Рамката можеше да бъде закупена от фотоателиета и книжарници по целия свят. Всички техники за разследване бяха безполезни. Клеймата също бяха от различни места – най-често от Стокхолм, но също така имаше три от Лондон, две от Париж, две от Копенхаген, едно от Мадрид, едно от Бон и, колкото и мистериозно да беше, едно от Пенсакола, САЩ. Докато всички останали градове бяха прочути столици, Пенсакола бе толкова неизвестен, че на инспектора му се наложи да го търси в един атлас.
СЛЕД КАТО СИ КАЗАХА „ДОВИЖДАНЕ“, осемдесет и две годишният рожденик остана за миг загледан в красивото, но безполезно австралийско цвете, чието име дори не знаеше. След това вдигна поглед към стената над бюрото. Там висяха четирийсет и три хербаризирани цветя в рамки със стъкло – на четири реда, всеки с по десет рамки. Петият бе недовършен – само с четири. На последния ред липсваше една картина. Място номер девет зееше празно. Desert Snow беше четирийсет и четвъртото цвете.
За първи път обаче се случи нещо небивало досега. Изведнъж, съвсем неочаквано, мъжът се разплака. Дори самият той се изненада от този си внезапен емоционален изблик след почти четирийсет години.
ЧАСТ ПЪРВА
. Глава 1 Петък, 20 декември
Процесът бе приключил. Всичко вече беше казано. Той и за секунда не се усъмни, че ще бъде признат за виновен. Съдът излезе с писмена присъда в петък, в десет сутринта. Единственото, което оставаше, бе чакащите в коридора пред залата репортери да обобщят фактите.