Войната на близнаците
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Dragonlance Legends #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: "ИнфоДАР" ЕООД
- ISBN: 954-761-142-9
- Переводчик: Петър Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на близнаците». Краткое содержание книги:
Цели сто години народът на Крин се е борил за своето оцеляване. Ала
за някои тези години са изминали като миг.
Запратени напред във времето от могъщата магия на Рейстлин, Карамон и Кризания са
принудени да застанат рамо до рамо с магьосника в опитите му да
покори Царицата на Мрака. За свое учудване Рейстлин открива, че
летописите трудно могат да бъдат подчинени на чиято и да е воля.
А още по-малко копнежите на сърцето му.
Изведнъж тя съзря как в периферията на обръча от светлина заплуваха бледи лица, сякаш призовани от гласа на Карамон. Безплътни мъртвешки глави, олюляващи се във въздуха с отворени, жадни за топла кръв усти.
— Карамон, виждам ги! — каза тя задъхано, като се сви в огромния мъж. — Виждам лицата им!
— Усещах ръцете им — отвърна войнът. Той също трепереше. Ръката му я обгърна и я притисна близо до себе си. — После ме нападнаха. Докосването им е смразяващо. Точно тогава сигурно си ме чула да викам.
— Но защо досега не ги виждах? Какво ги спира.
— Причината е в теб. Ти си свещенослужител на Паладин. Това са създания, породени от злото и отгледани в проклятие. Но не могат да ти сторят нищо.
Кризания погледна медальона в ръката си. Светлината все така струеше от него, ала сега ѝ се стори, че сякаш е започнала да намалява. С чувство за вина си спомни за свещенослужителя-елф Лоралон и отказа си да го придружи. Думите му отекнаха още веднъж в съзнанието ѝ: "Следващият път, когато видиш истината, ще бъдеш заслепена от мрака..."
— Вярно е, аз съм свещенослужител — произнесе жената тихо, като се стараеше да не се поддава на напиращото отчаяние. — Ала вярата ми е... несъвършена. Тези създания долавят съмненията и слабостта ми. Може би някой достатъчно силен, като Елистан, би могъл да се изправи срещу тях. Но не и аз. — Сиянието отслабна застрашително. — Светлината ми изчезва, Карамон — каза тя след секунда. Мъртвешките лица незабавно последваха мрака в настъплението му и се приближиха още повече. — Какво да правим?
— Какво, според теб! Нямам меч! И не мога да виждам! — изкрещя от безсилие войнът със стиснат юмрук.
— Тихо! — заповяда му Кризания, без да откъсва очи от бледото сияние на олюляващите се лица. — Струва ми се, че стават по-силни, когато говориш по този начин! Сигурно се хранят от страха ни. Поне Даламар твърдеше, че онези в Дъбравата правят така.
Карамон си пое дълбоко въздух. Потеше се обилно и вече започваше да трепери неудържимо.
— Трябва да се опитаме да събудим Рейстлин — настоя жената.
— Няма смисъл! — прошепна през тракащите си зъби войнът. — Знам какво ни...
— Но се налага да опитаме! — каза твърдо тя, макар също да трепереше и да се смразяваше от страх само при мисълта, че ще ѝ се наложи да извърви няколкото стъпки под ужасяващите погледи на създанията.
— Бъди предпазлива, движи се бавно — предупреди я Карамон преди да я пусне.
Като държеше медальона възможно най-високо, без да откъсва очи от тъмнината, Кризания запълзя към Рейстлин. Сложи ръка върху облеченото в черно рамо на мага.
— Рейстлин! — повика съвсем тихо и го разтърси. — Рейстлин!
Никакъв отговор. Със същия успех можеше да опита да възкреси труп. Мисълта я накара да хвърли един поглед към неясните очертания на лицата. Щяха ли да убият магьосника? В края на краищата, той все още не съществуваше в това време. "Господарят на миналото и настоящето" тепърва трябваше да се завърне, за да предяви претенции към собствеността си — към тази Кула.
Или вече го беше направил?
Кризания отново го повика, а очите ѝ не се отделяха от тези на неумрелите, които се бяха приближили заедно със замирането на крехката светлинка в ръката ѝ.
— Фистандантилус! — извика отчаяно.
— Да! — обади се Карамон, който очевидно бе разбрал. — Те знаят това име! Какво става? Чувствам някаква промяна...
— Спряха — отвърна тя, без да смее да си поеме дъх. — Сега само го наблюдават.
— Веднага се връщай! — нареди войнът полуизправен. — Дръпни се от него. Веднага отдалечи светлината! Позволи им да го видят такъв, какъвто съществува в техния мрак!
— Не! — възпротиви се гневно жената. — Да не си полудял! Веднага щом го оставя, ще се нахвърлят върху него...
— Това е единственият ни шанс!
Внезапно Карамон се хвърли към нея и успя да я хване неподготвена. Сграбчи я със силните си ръце и безмилостно я изтегли обратно през пода. Сетне се стовари от-
горе ѝ с цялата си тежест и почти напълно я лиши от способността да диша свободно.
— Карамон! — произнесе с усилие Кризания. — Те ще го убият! Не... — забори се отчаяно, ала войнът не ѝ позволяваше да помръдне.
Медальонът мъждукаше все по-слабо. С огромно усилие на волята успя да се извърти така, че да вижда тялото на Рейстлин. Сега магьосникът се намираше изцяло извън кръга светлина.