Стоманеното сърце

Външните врати се отвориха с трясък. Мъже в черни брони и с десантни пушки откриха огън.

По онова време правителството не се беше предало още. Мъчеха се да се преборят с Епичните, да ги подчинят на законите на простосмъртните. Когато човек си има работа с Епични, не се колебае и не преговаря. И те не правеха това. Влизаш, откриваш стрелба и се надяваш Епичният, срещу когото си тръгнал, да е подвластен на обикновените куршуми.

Баща ми отскочи встрани. Старите бойни инстинкти го накараха да опре гръб в една колона. Стоманеното сърце се извърна, развеселен, докато върху него се изсипваше вълна от куршуми. Отскачаха от кожата му, раздираха дрехите му, ала той оставаше съвършено невредим.

Съществуването на Епични като него принуди Съединените щати да приемат Закона за капитулацията, с който на Епичните се даваше пълен имунитет срещу преследване. Оръжията не засягаха Стоманеното сърце — ракети, танкове и най-модерните човешки оръжия не можеха дори да го одраскат. Дори и ако го заловяха, нямаше затвор, който да го удържи.

Накрая правителството обяви личностите като Стоманеното сърце за природни стихии като ураганите или земетресенията. Да опиташ да кажеш на Стоманеното сърце, че не може да вземе каквото иска щеше да е толкова напразно, колкото да прокараш закон, забраняващ на вятъра да духа.

В онзи ден в банката лично видях защо толкова много хора бяха решили да не се борят. Стоманеното сърце вдигна ръка. Около нея почна да сияе енергия с хладна жълта светлина. Смъртоносното посочване се прикриваше зад него и диреше подслон от куршумите. Явно се боеше от прострелване. Не всички Епични са неподвластни на стрелбата. Само най-могъщите.

Стоманеното сърце освободи взрив от бяло-жълта енергия от ръката си и изпари група войници. Последва хаос.

Войниците се скатаха из ъглите; дим и късове камък се разлетяха из въздуха. Един войник изстреля някаква ракета от оръжието си. Ракетата мина край Стоманеното сърце — който продължаваше да удря противниците си с енергия — удари задната страна на банката и отвори разположения там трезор.

Разхвърчаха се горящи банкноти. Монети се пръснаха във въздуха и затракаха по земята.

Викове. Писъци. Лудост.

Войниците умряха бързо. Продължавах да се свивам в стола, притиснал ушите си с длани. Всичко беше толкова шумно.

Смъртоносното посочване още стоеше зад Стоманеното сърце. И както го наблюдавах, той се усмихна, после протегна ръце, пресягайки се към врата му. Не знаех какво планира да направи. Може би имаше и вторична сила. Повечето Епични с подобна мощ разполагаха с повече от една сила.

Навярно щеше да е достатъчна да погуби Стоманеното сърце. Съмнявам се. Както и да е, никога няма да узнаем.

Из въздуха се разнесе едно самотно пук. Експлозията ме беше оглушила до степен, че едва го разпознах като пистолетен изстрел. Но когато димът от взрива се поразнесе, видях татко с вдигнати ръце и изписана на лицето решителност. Държеше пистолета, насочен към Стоманеното сърце.