Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Същият вятър, чието дело е натрошеният лед, връхлита полуголото тяло на Каролайн, твърдо решен да превърне потта, стичаща се по пъпчивите й гърди, в блещукащ скреж. Тя събира краищата на разтворената пазва на ризата си, стисва ги здраво в юмрук и притиска пръсти към гърлото си, усещайки с меката вътрешна част на ръката допира на втвърденото зърно на едната си гърда.
Навън цари почти непрогледен мрак, тъй като най-близкият уличен фенер се намира дузина къщи по-нататък. Калдъръмът по Чърч Лейн вече не е бял от навалялия сняг — суграшицата е оставила по него големи петна и стекли се струи киша, прилични на чудовищни количества сперма, които проблясват жълтеникаво на светлината на газените фенери. Всичко останало е черно.
Докато стоите, затаил дъх, зад гърба и, ви се струва, че светът навън е напълно опустял. Но Каролайн знае, че наоколо сигурно бодърстват много други момичета като нея, както и всевъзможни мародери, пазачи и крадци. Буден е и собственикът на близката аптека — на някой може да му потрябва лауданум. По улиците все още се срещат и пияници — едни са били налегнати от дрямка, както са пели, а на други студът е уредил среща със смъртта. Да, все още е възможно да срещнеш и някой сладострастник да се озърта за по-евтина жена.
Каролайн размишлява дали да се облече, да наметне шала и да излезе, за да си опита късмета из околните улици. Парите й са малко, защото е проспала почти целия изминал ден, а сетне е пропуснала обещаващ клиент, защото нещо във вида му не й се понрави; стори й се, че страда от някаква заразна кожна болест. Сега съжалява, че му отказа. Отдавна трябваше да си е научила урока — няма никакъв смисъл да чакаш идеалния мъж.
Но ако тръгне отново по улиците, това означава, че ще трябва да запали поне още две свещи, а те са й последните. Не трябва да пренебрегва и лошото време — цялото това мятане из кревата повишава телесната температура, а после, като излезеш на студа, тя спада рязко; навремето един студент по медицина й бе обяснил, докато нахлузваше панталоните си, че това е идеален начин да си лепнеш пневмония. Каролайн не е склонна да пренебрегва лекомислено такова нещо като пневмонията — макар да я бърка с холерата и да е убедена, че ако прави редовно гаргара с джин и бром, това увеличава многократно шансовете й за оцеляване.
От Джак Изкормвача няма основание да се бои; той ще се появи едва след четиринайсет години, а дотогава тя най-вероятно и без това ще е умряла по повече или по-малко естествени причини. Освен това дори той няма да си цапа ръцете в Сейнт Джайлс. Казах ви вече, запознавам ви с дъното.
Един особено рязък пристъп на вятъра кара Каролайн да смъкне прозореца, затваряйки се отново в малката като кутийка стая, която не е нейна собственост, а реално погледнато, тя дори не я е наела. Тъй като не иска да се държи като ленива уличница; тя полага сериозни усилия да си представи как излиза навън със загадъчно изражение на лицето; опитва се да нарисува във въображението си образа на подходящ клиент, който се появява изведнъж от сенките и й казва, че е красива. Но излиза неубедително.
Каролайн хваща косата си в шепи и разтърква лицето си с нея; косата й е толкова гъста и тъмна, че мнозина мъже, дори най-големите грубияни, са я галили с възхищение. Топла и мека е като коприна, а досегът с нея е приятен за очите и бузите й. Когато сваля ръце от лицето си, тя вижда, че фитилът на едната свещ е удавен в лоена локвичка, над която другата едва успява да държи горящата главица на своя. Налага се да признае, че денят е приключил и че днес няма да припечели повече.
В единия ъгъл на стаичката, която иначе е напълно празна, се вижда легло с провиснали пружини — изпомачкано, с полуотметната завивка, то прилича на зле превързан крайник, който е вършил нещо трудно и мръсно. Най-сетне идва времето, когато леглото ще бъде използвано за спане. Каролайн се мушва внимателно под завивките, като внимава да не прокъса мазния чаршаф с токовете на обувките си. Ще свали обувките по-късно, когато се затопли достатъчно, че да събере сили да се заеме с дългите редици ситни копченца.
Пламъкът на последната свещ угасва, преди тя да се наведе към нея, за да я духне и Каролайн отпуска глава на възглавницата, вмирисана от алкохол и от допира на безброй чужди чела.
Сега вече може да се покажете. Разположете се удобно — в стаята е абсолютно тъмно и ще остане така до зазоряване. Можете дори, ако искате, да си легнете до Каролайн — заспи ли веднъж, тя не усеща нищо, не би забелязала и вас — стига да не я опипвате.