Застрашеният вид
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-640-7
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Застрашеният вид». Краткое содержание книги:
„ХОРА… КЪДЕ СМЕ?“
Четиридесет и осем души, оцелели от катастрофата на полет 815 на „Океаник Еърлайнс“, се събуждат на неизвестен тропически остров. Приятели, врагове, „странни птици“ — те трябва да се сплотят, да станат добър екип, за да оцелеят. Но островът няма да позволи това да се случи така лесно…
Защитничката на природата, Фейт Харингтън, е една от най-ценните фигури, която може да помогне за оцеляването. Изстрадвайки своето минало, разкъсвана между чувството за вина и ниското й самочувствие, Фейт ще трябва да се бори с реалността, заобиколена от непознати във вражеската обстановка, която предоставя островът.
Ще даде ли мистериозната обстановка възможност на Фейт да започне живота си наново? Или младата жена ще стане първата жертва на опасния остров?
Въпреки че се изкуши да подмине тези думи и да влезе в сградата, Фейт не се сдържа да се защити.
— Я пак се пробвай — каза тя. — Не съм ни едно от тия неща. И съм по-зелена от всички вас тук, взети заедно. Доктор Арельо също. Ти нищо ли не знаеш за него? От трийсет години е известна фигура в движението за опазване на средата.
Младежът тъжно поклати глава:
— О, слънчице, всичко се промени. Или ти нищо не знаеш?
Фейт знаеше, че просто трябва да го бутне и да го подмине. Защо трябваше да вярва на нещо, което й говореше някакъв непознат на улицата, развял обиден лозунг? И все пак не устоя на любопитството си, а той очевидно искаше да я осветли.
— Какво имаш предвид? — попита тя предпазливо.
Младежът повдигна рамене:
— Всеки знае, че на Арельо не може напълно да му се вярва. Той винаги е искал да продава убежденията си на най-висока тарифа, знаеш. Да прави компромиси с принципите си. Но този път просто е сключил сделка с „Кю Корп“. Сигурен съм, че си чувала за последните извращения срещу природата, които планират в Южна Америка? — без да дочака отговор, продължи: — Е, ами Арельо е решил, че да се построи нов химически завод насред прелестната джунгла там, е една много свежа идея. И не само е оттеглил предишните си възражения пред тамошното правителство, но и даже е дал подкрепата си за проекта. Обещал е да съдейства за изграждането на завод, който ще бълва отрова, колкото се може по-скоро.
— Не мисля така — каза Фейт.
Да, беше чувала за „Кю Корп“, естествено, кой не бе чувал за тях. Международната корпорация оглавяваше всеки списък с имена на замърсители на околната среда.
— Доктор Арельо никога няма да направи такова нещо. Той винаги е говорил точно против тези заводи. Всъщност сега си спомням, че съм го чувала да говори за този завод преди известно време и да казва, че е много лоша идея.
— Лоша идея ли? — повтори той. — Така ли нарича Арельо унищожаването на хиляди невинни същества? Съсипването на девствената природа? Лоша идея? — той завърши с кратък злобен, подобен на лай смях.
Фейт поклати глава:
— Аз го познавам. Той просто не е такъв човек — не отстъпваше тя. — Той е толкова загрижен за опазването на природата, че никога няма да влезе в разни сделки, които могат да й навредят.
— Може да е било така, а може и да не е било. Но няма съмнение. Този път наистина го е направил.
Младият мъж изглеждаше толкова сигурен, че Фейт не посмя повече да спори с него. Освен това трябваше да побърза за срещата си.
— Е, ако го е направил, значи е имал сериозна причина за това — опита се тя да бъде дипломатична.
— О, разбрах най-сетне — завъртя очи младежът, — значи и ти си от ония. Опазване на планетата, да, разбира се, веднага, само докато не пречим на големия бизнес обаче, нали? Ами ако питаш мен, никога няма уважителна причина човек да сключва сделка с дявола, така да знаеш. Щом го правиш, и ти си дявол.
— Добре тогава — каза Фейт, като се приготви да си върви. Беше ясно, че разговорът отива в глуха линия, а и нямаше време за губене.
Той я спря, като я стисна за ръката и я дръпна към себе си, впивайки пръсти в плътта й до болка.
— Помисли по тоя въпрос, слънчице — каза. — Става ли въпрос за околната среда, всеки компромис значи катастрофа. Това е голяма крачка назад за движението. Заради слабостта на един човек хиляди невинни същества ще умрат в басейна Вибора. Птици, риби, змии…
Въпреки че се канеше да дръпне ръката си от него, Фейт рязко спря, щом чу думите „басейна Вибора“ и „змии“. Най-накрая си спомни по-ясно един разговор с Арельо.
Беше преди около месец, точно когато медиите разпространиха новината за проекта за новия химически завод. Арельо й спомена за това на една от срещите им, защото знаеше, че змиите са нейната страст и призвание на живота й. В басейна Вибора живееха няколко застрашени вида, това бе една от последните завършени екосистеми, в която можеха да живеят изчезващи форми на живот. Ако това, което този непознат млад демонстрант говореше, бе вярно, тази екосистема щеше да загине, обричайки змиите на вероятно изчезване в диво състояние.
— Чакай — каза тя, — ти сигурен ли си, че това, което ми казваш, е вярно? Защото…
Преди да успее да си довърши въпроса, към тях се приближи едно трътлесто момиче в зелено индианско наметало. След него вървяха шепа протестиращи.
— Хей! Това да не е още някой защитник на Арельо, а? — Гласът на момичето прозвуча враждебно и странно нетърпеливо, сякаш се надяваше Фейт да й отвърне.