Назад по линията
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-175-7
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Назад по линията». Краткое содержание книги:
Такива постъпки се наказваха сурово. Затова Джъдсън Даниъл Елиът спазваше правилата.
Докато не срещна съблазнителна гъркиня във Византия, която му показа, че е писано правилата да бъдат нарушени…
— Ти се заведи. Постъпи на работа като куриер.
— Ще мога ли?
— Винаги търсят хора. Момче, къде ти е акълът? Наричаш се дипломиран историк, а още не си помислял за работа в службата на времето?!
— Мислил съм — възмутих се аз. — Но не и сериозно. Изглежда… ами изглежда твърде лесно. Връзвам си таймер на китката и отивам във всяка епоха, която е съществувала… Все едно мамя, схващаш ли?
— Схващам, ама ти не схващаш. Ще ти кажа какво те спъва, Джъд. Ти обичаш сам да се проваляш.
Знаех си, че е така, но той как отгатна толкова бързо?
— Най-силно ти се иска да пътуваш назад по линията, както е с всяко момче, дето има поне два синапса в мозъка и здрава патка. Затова обръщаш гръб на желанието си и вместо да отидеш в службата на времето, оставяш ги да те наместят на безполезна работа, от която пък офейкваш при първия удобен случай. И къде се озова? Какво има пред тебе? Ти си на… колко — двайсет и две ли?…
— Двайсет и четири…
— … и току-що си зарязал една кариера, но не си мърдаш пръста да започнеш друга, а да знаеш, че когато ми писне от тебе, ще те изритам оттук. И какво ще правиш, като ти свършат мангизите?
Не отговорих. Сам не се отказваше:
— Джъд, май ще останеш без петак след половин година. Тогава можеш да се уредиш да топлиш легълцето на някоя богата вдовица, ще си подбереш по-свястна в регистъра „Пламтящи слабини“…
— Гнус!
— Или можеш да постъпиш в полицията на халюцинациите, ще помагаш в борбата за опазване на обективната действителност…
— Гадост!
— Можеш и да се върнеш в Най-върховния съд и да отдадеш белоснежното си задниче на съдия Матачине…
— Отврат!
— А можеш и да избереш каквото е трябвало да сториш поначало — започваш работа като времеви куриер. Разбира се, няма да го направиш, защото си загубеняк и неизменно предпочиташ най-нежеланото от тебе. Прав ли съм?
— Бъркащ, Сам.
— Я стига бе…
— Опитваш се да ме ядосаш ли?
— Не, готин. — Той ми запали цигара с тревица. — Отивам да се трудя в смъркалницата след половин час. Ще ме намажеш ли с балсам?
— Сам се намажи, антропоид такъв. Изобщо няма да докосвам прекрасната ти черна плът.
— Аха, агресивната хетеросексуалност пак показа грозната си муцуна!
Той остана само по еластичен слип и сипа ароматни масла в автоматичната си баня. Манипулаторите на машината описваха кръгове като паешки крачета, докато го излъскваха до блясък.
— Сам — обадих се аз, — искам да постъпя в службата на времето.
5.
МОЛЯ ОТГОВОРЕТЕ НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ
Име: Джъдсън Даниъл Елиът III
Месторождение: По-новия Ню Йорк
Дата на раждане: 11 октомври 2035 г.
Пол (М/Ж): М
Граждански регистрационен номер: 070-28-3479-xU5-100089891
Образователни степени:
Бакалавър Кълъмбия ’55
Магистър Кълъмбия ’56
Доктор Харвард, Йейл,
Принстън — незавършен
Академичен магистрат ———
Други: ———
Ръст: 1 м 88 см
Тегло: 78 кг
Цвят на косата: черен
Цвят на очите: черен
Расов индекс: 8.5 C+
Кръвна група: BB 132
Бракове: (избройте временните или постоянните връзки по реда на регистрацията им и тяхната продължителност): нямам
________________________________________________
________________________________________________
________________________________________________
________________________________________________
________________________________________________
________________________________________________
Признати деца: нямам
Мотиви за кандидатстване в службата на времето (до 100 думи):
Да разширя знанията си за културата на Византия, в която област специализирам; да опозная по-добре обичаите и поведението на хората; да задълбоча отношенията си с хората около мен чрез полезна и необходима дейност; да дам възможност на други да се възползват от моите натрупани досега знания; да удовлетворя някои романтични копнежи, присъщи на младите мъже.
6.
Почти нищо от написаното нямаше значение. От мен се очакваше да нося винаги молбата като талисман, в случай че някой бюрократ в службата на времето наистина поиска да я види, докато преминавах етапите в постъпването на работа. Но единствено важен беше моят граждански регистрационен номер — той даваше на хората от службата достъп до всичко, което написах във формуляра, освен мотивите, и до още какво ли не. С едно цъкане главният информационен център би избълвал не само моя ръст, тегло, дата на раждане, цвят на косата и очите, расов индекс, кръвна група и образование, но и пълен списък на заболяванията, ваксинациите, медицинските и психологическите прегледи, броя на сперматозоидите в кубически сантиметър сперма, средната телесна температура по сезони, размерите на всички телесни органи, включително пениса — и отпуснат, и в ерекция, всички досегашни адреси, роднините до пето коляно и четвърто поколение, текущия баланс по сметките ми, навиците ми в боравене с пари, данъчните задължения, участието в избори като гласоподавател, колко пъти съм задържан под стража (ако се е случвало), предпочитанията към домашни любимци, номера на обувките и т.н. Чувал съм, че неприкосновеността на личните данни не била на мода.