Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Вторият стрелец си изпати по-малко. Разсеяната енергия го удари в рамото и в главата. Той успя да задържи автомата си, но също загуби очилата си, а заедно с тях отлетя и скиорската маска. Под нея се разкри лицето на обикновено изглеждащ младеж, който вероятно още нямаше нужната възраст, за да има право да гласува. Той примижа под внезапно бликналата слънчева светлина, а после продължи с несръчното зареждане на автомата.
– Хлапаци – изръмжах аз, вдигайки отново щита. – Изпращат срещу мен хлапаци. По дяволите.
А после нещо накара косата на тила ми да се опита да ме повдигне над земята. В момента, в който хлапето с автомата започна да стреля отново, аз хвърлих поглед през рамо.
Възрастната дама с пазарската количка се беше спряла на около петнайсет фута зад гърба ми. Сега видях, че тя не е толкова възрастна, колкото ми се беше сторило в началото. Забелязах блясъка в студените й тъмни очи под слоя състаряващ грим. Ръцете й бяха млади и гладки. Тя измъкна от пазарската количка пушка със скъсена цев, която насочи към мен.
Куршумите от автомата заблъскаха по щита ми и на мен не ми оставаше друг избор, освен да го задържа на мястото му. При всеки опит да използвам някаква магия срещу третия нападател щях да изгубя концентрация, а заедно с нея и щита, и колкото и неопитен да беше стрелецът в пикапа, при количеството олово, с което ме засипваше, рано или късно, щеше да ме уцели.
От друга страна, ако маскираният убиец получеше възможност да стреля по мен с рязаната си пушка от пет ярда разстояние, нямаше да има нужда да ме карат в болница. Щях да съм направо за моргата.
Куршумите плющяха по щита ми и аз не можех да нап-равя нищо, освен да наблюдавам как третият нападател насочва рязаната си пушка към мен. Бях прецакан, а вероятно – и Били заедно с мен.
Били се раздвижи. Вече се беше отървал от тениската си и беше изложил на показ мускулите си – плоски, твърди мускули на атлет, а не грижливо изваян релеф на културист. Той хукна към жената с пушката, в движение смъквайки клина си. Под него беше гол.
Усетих изблика на магията, която използваше Били – рязка, прецизна, целенасочена. Нямаше и следа от ритуал в това, което той правеше, никакво бавно натрупване на енергия с цел да я освободи накуп. Докато се движеше, очертанията му се размиха и в следващия момент Били Голия беше изчезнал, а в нападателката се блъсна Били Вълка – покрит с тъмна козина звяр с размерите на немски дог. Зъбите му разсякоха ръката, стиснала ложата на пушката.
Жената изкрещя, рязко отдръпна ръката си назад – по пръстите й имаше алена кръв – и замахна към Били, използвайки пушката като тояга. Той се изви, поемайки удара с раменете си, от устата му се изтръгна ръмжене. Стрелна се към другата й ръка толкова бързо, че едва успях да го видя, и пушката падна на земята.
Жената изпищя и дръпна ръката си назад.
Тя не беше човек.
Ръцете й се разтеглиха, удължиха се, същото се случи с челюстта и раменете й. От пръстите й израснаха грозни закривени нокти и тя перна с тях Били по челюстта, изтръгвайки от него болезнено скимтене, примесено с ръмжене. Той се превъртя встрани, скочи на крака и се опита да заобиколи тварта, принуждавайки я да застане с гръб към мен.
Автоматът на стрелеца от пикапа отново изтрака, изпразнил пълнителя си. Свалих щита си, хукнах напред и се хвърлих към пушката. Сграбчих я, скочих на крака и извиках:
– Били, махай се от там!
Вълкът се метна встрани и жената се завъртя, оказвайки се лице в лице срещу мен. Чертите на лицето й бяха ужасяващо изкривени, от устата й стърчаха подобни на бивници зъби, от които се стичаха лиги.
Насочих пушката към корема й и натиснах спусъка.
Оръжието изрева и подскочи, блъскайки ме здравата в рамото. „Десети калибър – помислих си – или може би бренеке.“ Жената се преви, изпищя и падна назад. Ала не остана дълго на земята. Почти веднага скочи отново на крака; остатъците от роклята й бяха опръскани с кръв, в лицето й вече нямаше нищо човешко. Тя спринтира покрай мен в посока на пикапа и се метна в каросерията му. Стрелецът издърпа там и съдружника си и шофьорът рязко запали двигателя. Пикапът забуксува за момент в тревата, разравяйки я, после, друсайки се, излезе на заден ход на пътя и бързо се отдалечи.
Погледах малко след него, дишайки тежко. После пуснах пушката, осъзнавайки, че продължавам да стискам в лявата си ръка последната жаба, която бях вдигнал. Начинът, по който тя се гърчеше, подсказваше, че съм бил на път да я смачкам, така че внимателно отслабих натиска, без да я изпускам.